Регентство е името на преходен стил при интериора и мебелите, който възниква на границата на барока и рококото. Стилът получава името си от историческия период регентство (1715-1723 г.), но не съвпада с него по време, а започва по-рано – около 1700 г., в края на царуването на Луи XIV. Завършва тридесетина години по-късно, когато чертите на следващия стил – рококо – са твърдо установени.
Режанс (както се произнася на френски думата "регентство") се появява първоначално в идеите на онези архитекти, наречени "орнаменталисти". За разлика от колегите си, които се занимават с големи архитектурни обекти (Робер дьо Кот), орнаменталистите са хора от екипа на архитекта на сградата, изпълняват функцията на чертожници и се специализират в интериорната декорация.
1. Bureau plat (бюро) от периода режанс. Това бюро, фурнировано с виолетово дърво и сатеново дърво, е декорирано с апликации от позлатен бронз, шилдове за ключалки, волутни метални обувки за краката,  и характерните еспаньолети.
Орнаменталистите (хора като Жан Берен и Жил-Мари Опенор) обикновено издават албуми с гравюри, които служат за установяване на декоративния език на новия стил. Техните орнаменти после се прилагат по стените и повърхностите на всички останали предмети от епохата. Мебелистите заемат декоративните мотиви за своите мебели, обикновено те самите не ги създават, а просто ги комбинират по готовите изображения.
Архитектът Жан Берен издава подобен албум с гравюри в Париж през 1710 г., в който демонстрира един специфичен стил на т. нар. "гротески" и "маймунски декорации". Гротеските изобразяват антични сюжети – богове и богини, музикални инструменти, сцени с ориенталски фигури. "Маймунските декорации" (на френски "singeries") представляват изображения на маймунски фигури в човешки ситуации. Андре-Шарл Бул използва гротеските на Берен за свои инкрустации и интарзии.
Един значителен майстор от епохата на регентството е Шарл Кресан (1685-1768).  Мебелист на регента, скулптор и специалист по бронзови отливки, този майстор е добре известен с комодите си. Те са декорирани с маркетри, за които използва екзотични дървесни видове, като палисандър, амарант, махагон, в червени и виолетови до черни тонове. Фурнироването и интарзията от различни дървесни видове се комбинират с позлатени бронзови апликации, завинтени към корпуса на мебела. Шарл Кресан създава елегантни и великолепни мии на негови творби или елементи и декоративни мотиви от таблата му, рисунки и гравюри по негови творби откриваме върху гоблени, порцелан, стъкло и мебели. Приказни сюжети от Китай (на френски "шиноазри") с идоли, богини, свещеници, царедворци, храмове (които нямат нищо общо с истинския Китай), както и така наречените "еспаньолети", са елементи от  картините му, които започват да се повтарят в декорацията на помещенията. Еспаньолетите -  женски глави, точно повторение на типажите на  Вато, се правят във вид на позлатени бронзови отливки, с които се декорират ъглите на бюрата.Мебелите от стила режанс започват да показват по-мек силует и плавни преливащи линии, които ще станат характерни за рококото.  През епохата регентство кабриолните крака стават правило, макар и свързани с ниско разположени шпроси. Облегалките стават полукръгли, а седалките – заоблени; силуетите на мебелите са като живи. Подръчниците стават по-къси след 1718 г., понеже дамите започват да носят кринолини. Гардеробите добиват извити фронтони, а краката им стават по-дълги, така че целият мебел става по-лек. Тапицерията се отдръпва от рамките на облегалките, за да може да се вижда резбата, която става все по-важна. Столовете са по-малки, по-леки и по-грациозни. Облегалката е по-ниска и се отделя от седалката. Горният фриз е в дъга, страничните фризове са прави, а ъглите са заоблени и украсени, едва при рококото тези фризове започват да се огъват навътре. Подръчниците са ажурни и завършват с волута, върху тях се появява тапициран участък, наречен "маншет"; те се подпират върху волутна стойка, издърпана навътре в седалката. Царгата на седалката вече е оставена открита, резбова се и се слива с кабриолния крак. В центъра и се резбова мидена черупка с два акантови листа отстрани. Краката са S-образни и завършват с волута върху токче. Върху коляното на крака има резбована мидена черупка със завит акантов лист. Шпросите са серпентинни, но постепенно изчезват. Облегалната рамка също е от богато резбована дървесина с мидени черупки и листа, която след това се позлатява, боядисва или е изработена от натурална дъбова дървесина, частично позлатена. Особено модерни стават букови фотьойли с тръстикова оплетка в облегалката и седалката, които имат отделни възглавници за удобство. Конфесионалът - голямо "кресло с уши" (високи облегалки за главата), става модерен. Развива се т. нар. бержер, който представлява висок фотьойл със затворени подръчници, заоблена облегалка и отделна седална възглавница. Броят на канапетата започва да расте. При тях облегалката добива единно очертание за разлика от бароковите канапета, където няколко образуват една по-голяма обща облегалка. За тапицерии се използват бродирани тъкани, гоблени, копринени кадифета, дамаски, брокати и сатени, като любимият цвят бил карминеночерве
4. Маса в стил режанс с мотив черупка на мида, поставена между ажурни стъбла.
5. Това красиво френско канапе е част от комплект мебели в стил режанс от XVIII век, включващ четири фотьойла. Тапицирано с кожа, върху шест кабриолни крака, увенчаването на облегалката му е особено декоративно, а седалката има също толкова декоративна царга.
По принцип формата на корпусните мебели в началото на века остава тежка въпреки възприемането на извити силуети. Принципно откритие на XVIII век първите комоди в стил режанс имат по три реда чекмеджета и стъпват върху много къси крака. Фронтът им е серпентинен, а краката продължават извивката на вертикалите. През около 1715 г. Бул изобретява един по-лек комод само с два реда чекмеджета, подпрян върху тънки крака. Това вероятно е комодът на Кресан с две чекмеджета, разделен от фиксирана царга, високи кабриолни крака и серпентинен фронт с извита царга, който инспирира типичния комод в стил Луи XV. Комодът "Кресан" е безкрайно по-богат от комода режанс поради употребата на великолепни позлатени бронзови апликации и скъпи фурнири.
6. Кресло с плетена облегалка и декоративен увенчаващ фриз, с декорация резбован растителен мотив и черупки. Вниманието към удобството се изразява впоставянето на допълнителна възглавница.
7.  При това кресло се наблюдават ясно черти от барока и от режанс: извитите Х-образни шпроси, кабриолните крака с копита и формата на изцяло тапицираната облегалка са барокови. Разтворените подръчници, резбованата царга на седалката и лекият и въздушен вид на креслото са черти от XVIII век.


Голямото "бюро пла" (плоско бюро), или писалище, замества бюрото с осем крака-близнака от XVII век. Най-красивите бюра произхождат от работилницата на Кресан и имат великолепни бронзови апликации. Плотът при стила режанс има все още правоъгълна форма (ръбовете са прави), със заоблени ъгли. Обикновено той се кашира с кожа (оцветена в зелено), а кантът на бюрото е облечен с бронзов позлатен профил, заоблен по ъглите. В резбованата царга, която се слива с S-образните крака, има монтирани три чекмеджета с позлатени бронзови рамки, ключалки и дръжки с формата на венци. S-образните крака имат еспаньолети на коленете и завършват с метални "обувки". Майсторите от стила режанс предпочитат маркетри в ромбовидни форми.
Обратно, майсторите дърводелци не се отказват от мотивите и орнаментите от предния век: розети, гирлянди, черупки и стилизирани цвета, резбовани в плосък релеф с прецизност, която напомня гравиране на метал. Те обаче постепенно внедряват по-дълбоко врязани профили и фигурки, инспирирани от Вато. Те също запазват вкуса към наситените цветове и позлатата и посребряването, макар че дъбовата и преди всичко ореховата дървесина все още се използват за столове и по-масивните шкафове.
8. Стойността на това резбовано канапе от бук  се определя не толкова от скелета, колкото от качеството на великолепната бродирана тапицерия, осъществена посредством кръстосан бод с вълнен и копринен конец върху тъмнокафяв фон.
През XVIII век във Франция тенденцията е мебелите за седене да отговарят по конструкция и форма на нуждата от комфорт.  Креслата стават по-леки и привлекателни, тапицерията се усъвършенства. Разработват се различни типове за специфични дейности: за лежане, почивка, разговори, четене, учене, игра на карти или хазарт. Към края на периода режанс е изобретена конструкция със седалка, която се монтира на клипсове, и може да се претапицира с различен плат в зависимост от сезона. Мебелите спадат към две основни категории: за поставяне до стената (каквато е дворцовата традиция от XVII век) и за подреждане вътре в помещението. Представител на първият тип мебели е едно кресло, наречен "шез а ла рен" ("кресло на кралицата") с широка плоска облегалка, често тапицирана с кадифе, дамаска или коприна с флорални десени или бродерия кръстат бод. Към втория тип спадат по-малки, леки, преносими и удобни кресла, които се използват единично или на групи вътре в помещението, и служат за почивка или разговори. Те се наричат "шез ан кабриоле" и имат вдлъбнати облегалки. Този тип се развива под формата на бержер с изцяло тапицирана седалка, облегалка и подръчници. Често седалната възглавница е свободна, облегалката е извита, подръчниците представляват продължение на облегалката. Друг тип много ниско кресло, наречено "шофьоз", се поставя пред камината. Креслото "с уши" има висока облегалка с високо прикрепени странични опори за главата, която запазва седящия от любопитни очи; "воайоз" е кресло с тапицирана дървена опора на върха на облегалката, като седящият може да седне с лице към нея, да опре лакти и да гледа хазартна игра. Най-накрая типът "козьоз" се проектира за дискретен разговор за двама, и се нарича още "конфидан" или "тет-а-тет" и представлява любопитно двуместно леко канапе, при което седящите са обърнати един срещу друг.

Речник
Бержер – кресло с висока облегалка и плътно тапицирани до седалката подръчници, обикновено със свободна седална възглавница.
Гротеска – гротеската е античен декоративен живописен мотив, наречен така от италианската дума "grotto", пещера; със същата дума наричали и откритите през XV и XVI век стенописи (археологически разкрити римски стенописи). Те се използват върху фризове, табли, пиластри. Състоят се от класически мотиви, като пълзящи растения, антемион, урни и фантастични същества.
Еспаньолет - бюст на усмихната млада жена в типажа на Вато, изработена от позлатен бронз, понякога с характерните испански колосани дантелени яки.
Картуш – оформен със завитки архитектурен орнамент, понякога използван като рамка за надписи.
Кринолин – през XVIII век, метална конструкция във формата на обръч, която се носи под полата, окачена на кожени ремъци, за да придава обем.
Маркетри – техника за получаване на декоративен лист фурнир. Слепват се мозаично подредени дървени форми от различни дървесни видове, които след това се нарязват на листове със специален трион. Техниката маркетри по правило има геометричен рисунък (ромбове, карета и др.), каквато е формата на дървените блокчета.
Режанс -  френското произношение на регентство, за разлика от английското регентство (риджънси). Френското регентство е архитектурен и декоративен стил по времето на Филип д Орлеан, регент от 1715 до 1723 г. Мебелите от този период показват антикласически черти на ранно рококо, но до известна степен запазват бароковото величие.
Серпентинни шпроси – детайли, ниско разположени при краката на мебелите, с S-образно извита форма, които служат за допълнително укрепване.
Шиноазри – живописвани "сцени от Китай", всъщност това са фантастични сцени, които само изглеждали екзотични и китайски за хората от XVIII век, без да бъдат исторически верни.
Масите по принцип започват да стават все по-леки. Централната маса вече не е толкова тежко резбована и позлатена както при Луи XIV. Тя става по-малка, а плотът с профилиран кант стъпва върху четири грациозни кабриолни крака. Конзолната маса се прави луксозна, в традицията на XVII век, от дъбова или орехова дървесина или натурална, или позлатена, като става част от интериорната декоративна схема и се поставя под високо позлатено огледало, вместено в ламперията. Конструкцията, предназначена да носи тежък мраморен плот, често се състои само от предни крака, извити силно назад до стената, свързани с шпроса с централен орнаментален асиметричен мотив, изпълнен във висок релеф.

назад отпечатай изпрати запомни 5520