Доц. д-р арх. Регина Райчева*
През 1802 г. Наполеон бива назначен за Първи консул доживотно - факт, който отбелязва завръщането на грандиозните церемонии и дворцов протокол, характерен за бившия режим. Първият консул поръчва на архитектите Персие и Фонтен да обзаведат и декорират залата на съвета в резиденцията Малмезон в “римски” стил. 
« Махагонов фотьойл от Златния салон
Фотьойл от махагонова дървесина, украсен с египетски глави от позлатена дървесина, тапициран със синьо копринено кадифе и златни галони.
Братя Жакоб, ок. 1800 г., махагонова дървесина, позлатена дървесина, копринено кадифе. Този фотьойл е рядък модел, понеже египетската глава е отделена от подръчника, което не е така при другите комплекти мебели като онези, доставени за двореца Сен-Клу. Приписвано на братя Жакоб, на които вече е поръчан един комплект през 1800 г. за обзавеждане на салона, това първо обзавеждане включва две канапета, два бержера, осем фотьойла и дванадесет стола. През 1810-1811 г. ги замества нов комплект в бяло и златно, за да завърши новото обзавеждане на салона, а ансамбълът е изпратен в Боа-Прео след развода.
Периодът на консулството, макар и кратък, представлява стъпка напред в мебелното изкуство. Създава се един преходен стил, който е все още сдържано елегантен и привлекателен, в резултат от стремежа за оригиналност на творците, работили още при предишния режим, които се опитват да запазят грацията, типична за мебелите на XVIII век. В стилово отношение периодът все още е преходен, което означава известно колебание между формите на директоар и ония, които ще станат характерни при стила ампир.
« Интериор на спалнята на императрица Жозефина от Малмезон, разкошно преобзаведена през 1812 г. във формата на палатка с 16 платна, уголемена от многобройни огледала, за да изглежда по-светла.
Между 1801 и 1802 г. архитектите Персие и Фонтен пишат в труда си Recueil de decorations intérieures: “Разкопките на място в Херкулан и Помпей, разкривайки безброй предмети, които някога са били част от битовото обзавеждане, подтикват този вкус за имитиране на античността дори още повече”. Във въведението към този труд, колекция от 42 гравюри, публикувана за първи път през 1801-1802 г. и преиздавана няколко пъти между 1802 и 1812 г., авторите канят читателя да проучи внимателно характеристиките на стиловете от различните периоди, но да направи избор между тях и тогава да ги адаптира за съвременните разбирания. “Силата на модата, онзи велик диктатор на творбите на изкуството, дължи влиянието си на три неща: първото... произлиза от любовта на човешкия дух към промяната; второто... зависи от условностите на обществото... и третото е търговско и засяга интересите на всички занаятчии луксозните стоки да излизат от мода, така че такива предмети да се подменят по-често, а търговията с тях да се увеличава.”
Резиденцията Шато дьо Малмезон, придобита от Жозефина Боарне през 1798 г., символизира върха на стила през този период. Очарованието на интериорите, проектирани под ръководството на Персие и Фонтен, е отразено от съвременен художник в серия живописни творби. Точно интерпретирайки чертежите, осигурени от двамата прочути архитекти, братя Жакоб създават мебели от най-високо качество, особено за Музикалната стая и библиотеката. Тези помещения са между малкото, които са достигнали до наши дни напълно непокътнати и ще влияят на стила години наред.
При мебелите леглата приемат нови форми, особено lit en bateau (легло кораб, наречено така, понеже е извито в двата края като корпуса на лодка) и понякога се поставя върху издигнат подиум. Легла от този тип се намират главно в патрицианските къщи, докато простите конструкции като lits droits (прави легла) в стил Луи XVI обикновено се намират в селските къщи и при средната класа. Два типа легла, датиращи от периода директоар, остават популярни: инспирираното от класиката lit à l’antique (антично легло) и lit à la turque (турско легло). Тапицерите играят водеща роля в производството на леглата. Декоративните завеси и драперии от великолепни тъкани се използват все повече, често подпирани на колони или окачвани от балдахини на тавана.
« Терма в ранен ампир от дървесина и позлатен и цизелиран бронз. Централна маса от позлатен бронз, подпряна от три класически кариатиди, позлатени и патинирани, за да имитират античен бронз. Антиквариат.
Употребата на масивен махагон за гладките повърхности подчертава ефекта от позлатените бронзови апликации върху леглата и psychés (огледала на хоризонтална ос за спални и будоари), които се появяват за пръв път по време на Консулството. Тези високи накланящи се огледала с дървени рамки се подпират на две колони или балюстри. Любимите декоративни апликации са класически: терминални фигури и сфинксове, лебеди, розети, палмети. Друго изделие за спалнята е така нареченото saut-de-lit (стенд-умивалник), оформен като класически триножник, снабден с кана и леген. Прекрасен образец, датиращ от 1802 г., може да се види в спалнята на Жозефина в Малмезон. Синият севърски порцеланов леген влиза в ринг от цизелиран бронз, който се носи от три позлатени бронзови сфинкса върху махагонови крака с лъвски лапи. Синята порцеланова ваза е поставена върху централна балюстра.
Едно типично изделие от Консулството е махагоновият кабинетен шкаф на братя Жакоб с позлатени бронзови апликации (Фонтенбло), в който вратите са обрамчени от горното чекмедже и страничните пиластри, както и махагоновият секретер с падащ фронт от 1804 г. с плот от карарски мрамор, направен за Сен-Клу, когато Наполеон нарежда да се подменят всички мебели. Той е декориран с класическо изобразяване на колесницата на Аполон (Musée des Arts Décoratifs, Париж).
Модата за геридони през директоар продължава и през периода Консулство, а през ампир те стават съществени елементи от мебелите в приемната. Типичен за периода е образецът мебел, направен в Париж през 1800 г. (Musée des Arts Décoratifs), по проект, който напомня елегантността на мебелите в стил Луи XVI. Tой е фурнирован с махагон, с три бронзови опори, частично патинирани зелени, за да имитират античен бронз и частично от позлатен бронз и един плакет от бял и син севърски порцелан отгоре. Геридонът все още носи инвентарния си номер от Сен-Клу.
Също поръчана за апартаментите на първия консул в Сен-Клу била една фурнирована маса за чай с централна опора, украсена с палмети и три колонки, подпряни върху крилати лъвове (Виктория енд Албърт Мюзиъм, Лондон). Консулските столове все още имат правоъгълни облегалки с извити увенчаващи фризове. Предните крака са струговани като вретено, колона или балюстра, както е при периода Луи XVI, докато задните крака са саби, в “гръцки маниер” (подобно на стола клисмос). Понякога облегалката се завива назад като волута в горния край, с колонки, инкрустирани с абанос и метал като столовете на Жакоб, които сега се намират в трапезарията на Малмезон.

РЕЧНИК
Геридон -  кръгла маса с три крака или постамент.
Директория – правителство на едрата буржоазия във Франция, състоящо се от петима директори след термидорския Конвент (ноември 1795 г.) до преврата на осемнадесети брюмер (9 ноември 1799 г.) на Наполеон Бонапарт
Терма (терминална фигура) -  стълб, стесняващ се към основата, обикновено подпиращ бюст; пиедестал, сливащ се в горния край със скулптирана човешка, животинска или митична фигура.

*Авторът е преподавател в ЛТУ, катедра "Интериор и дизайн на мебели"

Пълният вариант на статията можете да намерите в бр. 4/04 на сп. ДМТ!