Арх. Регина Райчева
Френският стил ампир (“империя” на френски) просъществува от 1804 г. до 1814 г., по времето на управлението на Наполеон I като император. Първото десетилетие на XIX век съвпада с утвърждаването на френско превъзходство в Европа. Макар за стила ампир да се счита, че обхваща само периода, когато Наполеон е император, всъщност той започва в периода Луи XVI и се развива през периодите Директория и Консулство, като достига пълната си зрялост между 1804 и 1815 г. и запада при реставрацията на Бурбоните. Развитието му приключва с еволюцията на класицизма в Европа.
« Кресло от областта Пиемонте от ок. 1835 г., инкрустиранo със слонова кост, абанос и други дървесини, от Габриеле Капелло, на базата на проект на Пеладжио Паладжи. Рисунката на Паладжи е създадена за етруската стая в замъка Ракониджи, която по-късно е показана на Голямото изложение в Лондон през 1851 г. Кастело ди Ракониджи. Наполеоновото изкуство става израз на оригиналността, приемствеността и изяществото през един период, в който за модел е избрано величието на античността с цел утвърждаване авторитетa на императора.
Наполеоновият стил е типичен за космополитното и хетерогенно общество от началото на XIX век с вкус към великолепието и спектакъла, центрирано около императорския двор в Париж. Мебелите в замъците Фонтенбло и Компиен, Големият Трианон, Елисейският дворец и резиденцията на принц Йожен дьо Боарне в Париж свидетелстват за изключителното великолепие на едно десетилетие, в което занаятът на мебелиста достига зенита си. Историята на мебелите и социалната история никога не са били толкова тясно идентифицирани, колкото при ампир. Стилът, който започва да се появява при Консулството, отлично отразява както съвременната еволюция на вкусовете, така и социалните нрави на времето.
Любими архитекти на Наполеон са Шарл Персие и Пиер Франсоа Фонтен, които се занимават с декорирането на резиденциите на Наполеон – Малмезон, Фонтенбло, Сен-Клу, Компиен. Персие и Фонтен се превръщат в законодатели на модата при декорацията посредством своя труд “Колекция от интериорни декорации” (Recueil de decorations intérieures), отпечатан между 1801 и 1802 г. Разкопките на античните градове Херкулан (1738) и Помпей (1748) причиняват голямо вълнение сред култивираните кръгове на цяла Европа. Персие и Фонтен пишат в труда си следното: “Разкопките на място в Херкулан и Помпей, разкривайки безброй предмети, които някога са били част от битовото обзавеждане, още повече подтикват модата да се имитира античността”.
Персие и Фонтен създават скован, студен и неудобен стил. По корпусните мебели се появяват колони, силуетите са правоъгълни и строги, а големите фурнировани с махагон повърхности подчертават тази особеност. Симетрията е важен принцип не само при декорацията, но и при аранжирането на жилищата.  Най-много се използва дървесината на махагона – както фурнир, така и масивна дървесина. Също предпочитан фурнир е “бряст на очи”, вероятно поради топлия му червен цвят, а кленовата и лимоновата дървесина се търсят за мебелите в спалните. Местните дървесини на ореха и бука загубват своята популярност. За плотове на маси, комоди, секретери с клапа и др. се използва мрамор с красива текстура. Резбата се употребява главно за краката на столовете и креслата. Интарзията и лаковите техники са напълно изоставени. Понякога се инкрустират ивици светла дървесина за рамки на детайли от лицето на мебелите. Практиката да се апликира позлатен бронз, е типична черта, а тези орнаменти са с чиста линия и приличат на бижута. Странни същества служат за опори на подръчките – сфинксове, крилати лъвове и химери с орлови глави. За крака на маси и конзоли резбоват lion monopodium (лъвска глава и гърди върху една лъвска лапа). Женски бюстове върху пиедестален постамент, стъпил върху два човешки крака, служат за преден крак на кресла. Лебедите са много модерни като подръчници или опори за подръчници. Изобразяват се крилати фигури с развети туники, венци и тромпети, олимпийски богове, антични герои, военни и имперски символи – орел, пчела, монограмът N. Лотусовият капител от Египет, терминалните фигури, крилатите дискове, египетските вази, античните глави с шлемове, венци на победата, римски колесници, роговете на изобилието, тризъбецът на Нептун са все използвани елементи на орнаментацията.
В резултат от интереса към античността  архитектите, включително самите Персие и Фонтен, са задължени да се ангажират с интериорната декорация, за да посрещнат изискванията на своята аристократична клиентела. Във въведението на труда “Колекция от интериорни декорации” авторите считат, че характеристиките на стиловете от различните периоди трябва внимателно да се проучват, като се прави избор между тях, и чак тогава да се адаптират за съвременните разбирания.
« Бронзов съд за изгаряне на парфюми, перфектен пример за стила ампир. Легенът се поддържа от две крилати кариатиди с крака с лъвски лапи. Палацо Пити, Флоренция.

Интериорите
При обзавеждането на резиденцията Малмезон Персие и Фонтен съумяват да постигнат един цялостен стил. Декорацията на салона за музика, библиотеката, трапезарията и залата на съвета е изградена в различни тоналности и материали – червена махагонова дървесина, бяло-черни мраморни карета на настилката, по стените на библиотеката са използвани огледала и колони; изображения на танцуващи богини в трапезарията. В  залата на съвета е имитирана военна палатка посредством раирани драперии по стената, както и при театралната спалня на императрица Жозефина с червени драперии по стените, в която доминира леглото със златни лебеди при таблите и декоративен кръгъл балдахин.
Интериорът на Тронната зала на Наполеон в замъка Фонтенбло, реализация на Персие и Фонтен, постига в максимална степен великолепието, присъщо на императорската власт. Тронът е поставен върху тристъпален подиум, под разкошен балдахин с апликации от златни пчели и синя подплата на драпериите. Балдахинът представлява кръгла “корона” от позлатена дървесина, увенчана с бели пера. Двете завеси са прихванати отстрани към колони, носещи по един златен венец с монограма “N” на Наполеон, увенчани с орли. Залата е аранжирана с табуретки с кръстосани крака от позлатена дървесина и тапицерия от червено кадифе. По стените на бял фон е развита позлатена декорация, над камината е поставен портрет.
Общо за стила е характерно, че помещенията загубват удобството си, а по стените се използва гипсова декорация, пиластри с позлатени капители и бази, живописвани класически фигури. Бледосин орнамент на шоколадов фон, наречен “етруско кафяво”, става модна цветова комбинация. По стените са модерни копринени драперии, а в по-непретенциозни интериори се лепят хартиени тапети, имитиращи копринени драперии. Модерни са завесите с ресни по прозорци и алкови, както и воланите с гирлянди. За оформянето на интериора стават актуални тъкани и тапети по стените. В града Жуи се произвежда текстил с характерен десен на антични мотиви върху памук и лен (toile de Jouy). В центъра на типичния имперски салон се поставя тежка маса с кръгъл мраморен плот, над нея – кристален полилей; по стените се редят импозантни конзолни маси с огледала и симетрично наредени канапета и кресла. Важен елемент представлява мраморната камина с плот, подпрян с кариатиди или крилати лъвове от бронз, а над нея – красиво огледало. Върху плота на камината се поставят свещници и тежки часовници от бронз, аксесоарите включват пиростии от позлатен бронз. Някои от най-големите френски майстори на бронза като Филип Томир оставят забележителни предмети в стил ампир – часовници, вази, свещници, изпълнени с релефи или скулптурни антични фигури и сцени.

Мебели, мебелни майстори и техники
Официални архитекти на императора са блестящият екип Персие и Фонтен. От тях черпят идеите си повечето майстори от този период, между които Жакоб-Демалтер (вж. вложка), Филип Томир и др. В албума си Колекция от интериорни декорации те представят проекти, които имат значително влияние във Франция и повечето страни от Европа, като на мебелите се отдава лъвският пай. Творчеството на двамата съавтори поставя основите на едно официално и парадно изкуство, чиито тежки форми му придават театрален вид.  Това изкуство внушава идеята за величие, въплъщава Наполеоновия интерес към строителството и носталгията му към гордото великолепие на древния Рим.
Благополучието за мебелния бранш продължава  до края на дните на империята, макар континенталната блокада от 1806 г. да спира вноса във Франция на махагон от английските колонии. Тази рестриктивна мярка има двоен ефект: преувеличаване стойността на махагона, любимата дървесина на периода ампир и по-голяма употреба на местни дървесини като орех, дъб, бряст, ясен, клен, платан, тис и бук. Последният бил особено подходящ за позлатяване.
Преди да употребят тези различни дървесини, мебелистите се обръщат за идеи към мебелни проекти във формата на чертежи или гравюри. Те се предоставят от архитекти, които по този начин продължават да играят жизнена част при оформянето на вкусовете в областта на обзавеждането и внасят своя дял за съживяването на класицизма.
По форма и пропорция мебелите от стила ампир не се различават от онези, направени при периода консулство, макар прогресивно да стават все по-тежки и по-величествени. Новостите се изразяват в орнаменталните черти при техниките фурнироване и маркетри и преди всичко при формите на позлатените бронзови апликации, чиято елегантност и деликатност постепенно се загубват към 1815 г.
При мебелите за седене братя Жакоб въвеждат два вида столове: стол, подобен на древногръцкия “клисмос” с широка хоризонтална вдлъбната увенчаваща шпросна в облегалката, с предни струговани крака във формата на балюстра и задни извити “крака-саби”. Вторият тип стол има облегалка, завита назад на руло. И двата типа имат варианти с подръчници, както и бержери.
Отначало се запазва завитата облегалка от периода директория, но постепенно по-обичайна става правоъгълната облегалка, тапицирана или не, с текстил според качеството на стола. Тук трябва да отбележим вида на столовете с извита облегалка гондола, толкова приятна за окото и за женския вкус.  Подръчниците се опират на сфинксове, терминални фигури с антични глави или фараонски забрадки; лебедите красят както подръчниците на креслата, така и леглата на императрица Жозефина. Правят се кресла с кръгла седалка и извита облегалка, които могат да се въртят върху “крака-саби” на колелца като типични цилиндрични кресла за писалища. Бержерът с форма гондола става моден. Повечето от столовете се правят от махагон и плосък резбован детайл, понякога позлатен. В някои случаи конструкцията се орнаментира с бронзови класически апликации като розети, палмети и други стилизирани мотиви. Канапето при стила ампир принципно следва формите на фотьойлите или бержерите. Изглежда, че канапетата не са особено изобилни, което несъмнено се дължи на популярността на дневното легло, вдъхновено от антични модели, използвани през класическите времена за облягане или хранене. Канапето à la pommier има ниска облегалка, сгъната под прав ъгъл за оформяне на подръчниците с еднаква височина и е предпочитана форма. Дневното легло или кушетката, проектирано в античен стил, става изключително модно при стила ампир. Особено характерно е дневното легло с две грациозно завити навън подръчки, с еднаква или с различна височина, а типът méridiènne има  различно високи подръчки плюс облегалка. При повечето от образците облегалката слиза елегантно от по-високата към по-ниската подръчка. Много вариантни форми на дневните легла са проектирани в стил антик. Те са  характерни с масивността си и са декорирани с антични класически резбовани детайли, а понякога имат бронзови апликации.
От другите типове мебели конзолните маси, запазвайки своята правоъгълна форма, стават специфично Наполеонов тип мебел с интересни варианти за конструкции на основата под формата на мотиви от класическата “фауна” на мястото на колоните, пиластрите и другите архитектурни елементи на мода преди това. Типичната махагонова конзола в стил ампир има правоъгълен мраморен плот над царги, декорирани с бронзови апликации. Двете предни опори обикновено са във формата на кариатиди, като антични глави върху квадратни стесняващи се надолу  стълбове, завършващи с човешки крака или във формата на колони, всяка с бронзов капител и база. Опорите стъпват върху тежка плинта. Частта от плинтата между две опори е вгъната. На гърба на конзолната маса между двата задни правоъгълни плоски крака обикновено е апликирано огледало. Масите за трапезария са кръгли и масивни, с опори-колони или декоративни опори във формата на класически фигури или животни. Масивните декоративни централни маси с кръгъл мраморен плот са характерни мебели от ампир и обикновено се поставят в средата на салона. Махагоновите царги са или прости, или декорирани с класически бронзови апликации. Един тип кръгла маса има масивна централна колона с бронзов капител и база, сложена върху тежка триъгълна вгъната плинта. Друга форма кръгла маса е подпряна с фигури на крилати лъвове, египетски сфинксове, кариатиди или друг подобен вид декоративна опора. Фигурите са направени от бронз, махагон, със или без бронзови апликации. Те са поставяни върху тежка база, проектирана  в съгласие с броя на опорите. Например маса с три декоративни опори се поставяла върху триъгълна база с вгънати страни, докато маса с четири опори – върху квадратна вгъната база. По-малките кръгли маси, геридоните или стендовете за свещи принципно се правели с централна колона или три бронзови огънати  опори, аранжирани подобно на античните бронзови триножници. Те стъпват върху триъгълни вгънати бази. Повечето от масичките в стил ампир имат кръгли плотове.
Комодите са проектирани по редица различни начини в зависимост от аранжирането на вертикалните страници и на хоризонталните чекмеджета, както можем да видим от гравюрите на Ла Мезанжер. Съществуват примери с огледало, поставено върху гръб между задните крака, както и двойна конзола (две конзоли, обърнати с гръб една към друга). В удобно обзаведените стаи комодите се комплектоват винаги с неразделните им секретери с падащи врати-плотове, отбелязали голямо развитие през периода ампир. Произвеждат се главно от красиви махагонови фурнири с интересен рисунък (“огнен” махагон, тип “сливов пудинг” и др.). Композицията на секретера е строго архитектурна: обикновено той е двуетажен мебел с врати (или с формата на конзолна маса) в долната част, а в горната – широка клапа, фланкирана от двете страни с пиластри или колони. Увенчана с антаблеман, фриз и корниз, композицията дава воля на фантазията при фризовата част, където се използват позлатени бронзови апликации в античен стил. Клапата се задържа от метални държатели и веднъж свалена, разкрива редица от чекмеджета и ниши за писмени принадлежности и хартия. Махагоновият secrétaire à abattant е моден и виден мебел в стила ампир. Прави се с правоъгълен мраморен плот и царга, снабдена с чекмедже. Падащият плот и долните врати на шкафа често се фланкират или от спрегнати полуколони, или от единични колони с бронзови капители и бази. Стъпва върху плинтова база и е богато декориран с гравирани и позлатени бронзови апликации. Вътрешната повърхност за писане с архитектурни форми често има огледало.
Мебелите за писане също са на мода. Дамските бюра са от типа bonheur du jour. Бюрото-цилиндър (bureau à cylinder), както и различни други типове писалища от XVIII век са изцяло преправени в стил ампир.  Всички различни стендове и маси, въведени през XVIII век, като маси за карти, маси за ръкоделие, жардиниери, музикални стендове и стендове за четене са в стил ампир. Характерната маса, наречена tricoteuse, има кръгъл плот с кръгла царга, с две чекмеджета, подпряна на колона върху вгъната триъгълна база. Тя се прави със среден плот с балюстрада за задържане на кълбата вълна. Жардиниерите често се правят от боядисана ламарина и са декорирани с предпочитаните при ампир мотиви. Основният тип махагонова тоалетка при ампир има правоъгълен бял мраморен плот върху чекмеджета, често проектирана или с опори-лири, или с Х-образни опори. Тази тоалетна маса, която се наричала coiffeuse, се прави с два тънки крака, подпиращи рамкирано правоъгълно, кръгло или овално огледало psyché посредством две стойки с две колони за въртене (хоризонтална ос по средата). Вертикалните елементи често са от бронз и имат стойки за свещи.
Леглата в стил ампир са проектирани, за да се поставят по дължина на стената, като тази особеност определя формата им. Много се поставяли по същия начин в богато драпирани алкови. Инспирацията за основното и най-срещано легло отново произлиза от античността с античните подръчници (фулкри), които при някои модели са забележителни. Повече или по-малко подобно на дневните легла в античен стил, то прилича на лодка и се нарича lit en bateau или легло-лодка (легло-кораб). Проектирано е с две табли с еднаква височина, които обикновено се стесняват в горния край и се завиват навън, с балдахин –корона. Характерното легло-лодка има царга с конкавна линия, която продължава кривите от двете табли в непрекъсната линия. Долната линия на царгата е права и близо до пода. Моден и почти задължителен аксесоар към тоалетката е малък кръгъл стенд за умивалник (saut-de-lit), направен във формата на античен триножник. Плотът на масичката, който e издълбан за поставянето на легена, се подпира на три извити опори, а към долния край на краката се закача малка кръгла поставка за каната. Проектира се с две тънки опори, които носят огледало и пръчка за окачване на кърпа. Модните комоди от махагон при ампир имат правоъгълен мраморен плот върху три реда дълги чекмеджета, фланкирани от стойки във формата на кариатиди или подобно. Стъпва върху плинтова база. Фасадата е обогатена с позлатени бронзови апликации. Типичният entre-deux се прави с две врати на мястото на чекмеджетата. Всички мебели от XVIII век като гардероби, шифониери, шкафове за порцелан, библиотеки се правят в стил ампир и се трансформират в масивни и монументални махагонови мебели.

Вложка
Фамилията Жакоб
Жакобови са фамилия от прочути специалисти мебелисти, които работят в периода от царуването на Луи XV до Луи-Филип.
Жорж (1739-1814) е основателят на династията и получава майсторско звание през 1765 г. Той реализира мебели за седене с голяма творческа фантазия, на които слага своя печат G. Jacob. Той въвежда във Франция столовете от масивна махагонова дървесина с вертикална резбована шпросна подобно на столовете от “Наръчника на благородника и мебелиста” на Чипъндейл.
Жорж Жакоб-син (1768-1803) и неговият брат Франсоа Оноре (1770-1844), които по-специално изобретяват облегалките на столовете във формата на обърната лира, използват печата Jacob Frères Rue Meslée по време на Директорията. Улица “Мезле” е адресът на тяхната най-голяма работилница в Париж.
Франсоа Оноре, предпочитаният мебелист на Наполеон, взима името Демалтер след смъртта на брат си Жорж като спомен за семейното имение в Бургундия. Тогава използва печат Jacob D.R. Rue Meslée.
Повлиян от живописеца Давид, Жакоб Демалтер се вдъхновява от гръко-римския стил, за да създаде многобройни модели на “благородни” кресла. По този начин той става един от основоположниците на стила ампир. Постига най-добри резултати при царуването на Наполеон, когато има над 300 наети работници и 15 работилници из Париж и произвежда почти всички мебели за обзавеждането на резиденциите на Наполеон (Малмезон, Фонтенбло и др.).
Жорж Алфонс Демалтер (1799-1870), син на Франсоа Оноре, използва печата Jacob без буквата G по време на Реставрацията. Той реализира мебели от махагон или коренище от бряст, кресла с ажурна облегалка, кресла-гондоли с инкрустирана облегалка и извити крака, завършващи с волути. Жорж Алфонс слага край на дейността си на мебелист през 1847 г. и се посвещава на архитектурата.
Анри Жакоб, обявен за майстор през 1779 г., използва прочутата марка, за да маркира свои кресла, вдъхновени от производството на своя братовчед Жорж Алфонс.

Източник: www.insecula.com

Речник
Алков – ниша в спалнята за поставяне на легло.
Ампир (empire) – името на стила на български език произлиза от френското звучене на думата империя.
Антр-дьо (entre-deux)- ниски шкафове, поставени в пространството под прозорците.
Балдахин – конструкция над леглото за окачване на завеси, подобна на покрив.
Балюстра -  декоративен ротационен стругован детайл с форма на бухалка за парапети и др.
Бержер – кресло с висока облегалка и плътни тапицирани до седалката подръчки, обикновено с отделна възглавница върху тапицирана рамка на седалката.
Боньор дю жур (bonheur du jour) – дамско писалище с надстройка в задната част на плота, правено главно във Франция и Англия след 1770 г., с тайни отделения под фалшиви дъна, отваряни с хитроумни приспособления. Мебелът се използвал и за тоалетка.
Бюро-цилиндър -  бюро, чийто плот е скрит зад въртящ се капак с формата на четвърт цилиндър.
Гондола – вариант на облегалка, при която подръчниците са продължение на извитата облегалка.
Геридон -  кръгла маса с три крака или постамент.
Жардиниера (маса за цветя) – поставка за цветя в саксии.
Кариатида – скулптирана женска фигура, която служи за колона и носи антаблеман или друг архитектурен детайл.
Клисмос – древногръцки стол, изобразяван върху вази, с красиво извити крака и широка огъната облегалка.
Коафьоз (coiffeuse) – на френски “тоалетка”, coiffer означава “правя прическа”, за разлика от “пудрьоз”, тоалетки за пудрене на перуките и лицата, които са използвани и от мъже.
Крака-саби – задните крака на мебелите за седене, изработени във форма на острие на сабя.
Легло-кораб (легло-лодка) - легло, чиито царги са изрязани така, че да приличат на бордовете на лодка.
Лион моноподиум (lion monopodium) - декоративен резбован лъвски крак, завършващ с лъвска глава.
Лотусов капител - древноегипетски капител във форма на лотусов цвят или пъпка.
Меридиен (méridiènne) - тип дневно легло (кушетка за почивка през деня) с различно високи подръчки плюс облегалка.
Палмета – ветрилообразен орнамент, състоящ се от тесни листа, подобни на палмово листо.
Пиластър -  плитък стълб или колона, която се издава малко пред стената, оформен в определен ордер.
Плинта (плинтова база) - база на стена или колона във формата на плоча (пиедестал), обикновено с профил или фаска в горния край.
Псише (psyché) - вертикално поставено огледало с човешки ръст, обикновено с овална или правоъгълна форма, което може да се накланя, монтирано върху стойка, популярно през Втората империя.
Секретер (secrétaire à abattant) – корпусен мебел с клапваща врата, която служи за плот за писане.
Спрегнати полуколони -  сдвоени полуколони.
Стенд за умивалник (saut-de-lit) – стойка във формата на триножник, в която се поставя леген и кана за измиване на ръцете.
Сфинкс – фигура с човешка глава и тяло на лъв.
Терминална фигура -  стълб, стесняващ се към основата, със скулптиран женски бюст в горния край.
Трикотьоз (tricoteuse - маса за ръкоделие) – масичка с плот, обиколен с бронзова галерия (парапет), предназначена да пази кълбетата прежда от падане.
Химера – женско чудовище в гръцката митология, представено като бълващо пламъци, обикновено с лъвска глава, тяло на коза, опашка на дракон или змия; или лъвско тяло и глава и още една козя глава, израснала от гърба. Гротескно чудовище в живописта или скулптурата, състоящо се от части на различни истински или въображаеми животни.