Илиан Милинов е роден в Плевен на 26.02.1971 г. Завършва ЛТУ специалност "МТД" през 1996 г. В момента работи в ОРТ като дизайнер.
Поводът да ви срещнем с него са спечелените престижни награди "Стол на годината 2002" и "Топ 10" от международното изложение за столове PROMOSEDIA, състояло се през септември в италианския град Удине. Илиан спечели журито и посетителите с простотата и елегантността на трансформиращия се в маса стол "Seat table"- ST.

Наскоро ме попитаха следното: "Кога според теб наш дизайнер ще стане известен на Запад?" Казах: "Може да има такъв дизайнер, първо, ако е получил образование в чужбина, и второ, ако има ракета-носител, т. е. да работи за много добра българска фирма." Когато ти се обади, за да кажеш за наградата, действителността ме опроверга.
Така е. Без ОРТ нямаше как да стане.

Разкажи ни повече за представянето ви в Италия? Какви бяха отзивите за изделието?
В Италия отидохме, за да покажем основната идея на ST, която реализираме вече от две години, след връщането ни от "Orgatec" в Кьолн, където участваме традиционно. Тъкмо бях започнал работа в ОРТ. Не си спомням как точно възникна тази идея, но наблюдавайки работата в офисите на различни фирми, видях, че проблемът с конферентните зали не е решен по никакъв начин.

В дизайна все по-трудно е да си намериш проблем за решаване.

Досега се работеше по отношение на олекотяване на масите, за да могат те да се стифират и складират, когато пространството в залата трябва да се освободи, а това не е най-доброто решение. ST решава тези проблеми във всички аспекти. За да стане добро, изделието трябваше да отговаря на следните условия: каква е технологията на производството, колко е скъпо, стифира ли се, как се транспортира, колко е тежко, удобно ли е за пренасяне.
Нека да покажа – моето изделие се стифира много лесно. (С леко движение поставя втори стол върху първия.)

Това обяснява формата на изделието. В сайта на PROMOSEDIA това не се разбира.
По-добре, че не се разбира. Въпреки че имаме патенти върху него, почти сме сигурни, че то ще бъде копирано, дори и в Италия.

Кажи за общата реакция. Идва при теб някой, и казва "Страхотно" и после как тръгва разговорът с теб? Знаят ли нещо за България? Изобщо какво ти е общото впечатление?
Няма никакво значение откъде си и какъв си. Това нещо има значение само тук, защото си въобразяваме, че като идем някъде, не печелим, защото сме българи. Това е пазар – никой не се интересува откъде си. Знаете произвежда се в Тайван, в Китай –икономически изгодно е. Така че, там когато питат: "Откъде сте?" Като кажем "България", и те просто казват "Аа" и разговорът продължава. Нямаше изрази от рода на: "А, България, къде е това, какви сте вие?". Единствено един белгиец каза нещо подобно на: "България – аз тази част от Балканите я бях отписал, но съзнавам, че не съм бил прав". Като си спомня сега, все едно  всичко е било някакъв сън. Тук, в България, има едно голямо съмнение към всичко ново. Хората в бранша го оцениха още, когато съм показвал идеята, визуализирана на компютър като 3D проект. Винаги имаше добра  реакция. Но в Италия тази добра реакция всъщност е многократно по-искрена. Те просто казват "Аh! Complimenti!" Всичките казваха: "Това е гениално". Ако се абстрахираме даже от това, че има награда и жури, което я е присъдило, общата реакцията беше толкова положителна, че никога не съм се и надявал на такъв успех.

Всъщност наградата ти я присъждат посетителите?
Да, за "Стол на годината 2002", като се има предвид, че повечето от тях са хора от бранша. Иначе за "Топ 10" има осемчленно жури. Това е конкурс – всяка участваща в изложението фирма може да занесе мостра, която се оценява. После има експозиция за спечелилите приза "Топ 10" столове, за които се гласува на втори кръг, но вече не от всички хора, а само от журналисти, дизайнери и архитекти. Тяхното мнение е определящо. Не мога да опиша реакцията им. Това е усещане за абсолютно удовлетворение и спокойствие. Изделието наистина се оказа добро и хората го харесват без всякаква предубеденост. Оказа се, че пазарният потенциал на ST моделът е страхотен. За 4 дена сме събрали 300 визитки след сериозни и дълги разговори. Текучеството на щанда беше голямо. Сигурно минаха около 5000 души! Беше невероятно.

Не мога да не те попитам как ти дойте идеята?
Налице беше проблемът, който трябваше да се реши: имаме конферентна зала, тя е многофункционална. В нея се обучават хора или се прави семинар, презентация, коктейл. Значи в случая всички тези столове могат да стават на маси, може да има само маси за коктейл или само столове за презентация или са стифирани някъде, за да се освободи площ. Тоест всичките тези функции ние ги покриваме с едно изделие. И то съвсем евтино.

Първото нещо, което  е било ясно, е, че трябва да има не маса и стол, а само едно изделие, което да е бифункционално. Може би това е стартовата ти точка: да има само стол?
Всичко започна преди две години и нещата вече са ми доста размити. Но общо взето, като се замисли човек, стига до извода, че не е толкова сложно. Въпросът беше как това да стане по  най-евтиния, лесен, чист, технологичен и удобен начин и като функционални размери, и като пропорции, и като вън-шен вид, и като ергономия, защото всеки знае, че стол се проектира най-трудно, а пък стол и маса в едно трябва да ви кажа се проектира още по-трудно. И всъщност ние минахме през седем прототипа, които са съвсем различни, тоест концепцията е една и съща - от стол става маса, но методът и начинът, по който се трансформират, е съвсем различен.

Всичките ли прототипи занесохте в Удине?
Да, в Удине ние отидохме с 5 действащи прототипа, които от стол стават на маса или от пейка стават на по-голяма маса. Общо взето, в работата си по всички тези подобрени варианти – все пак това са две години – по-скоро съм се забавлявал. Човек трябва да преспи с нещата и то не две, не три нощи; всеки ден може да се подобрява по нещо. Първата идея беше моделът ST-1, представен на “Промоседия” – той е с цената на автомобил. Суперсложен е, с механизми отвътре, дизайнът е много по-атрактивен, обаче изделието е по-тежко, по-трудно за производство, по-скъпо и като технология, и като материали. А времето е такова, че пак се усеща рецесия. Всеки месец ходя някъде навън по изложения, разговарям с други дизайнери от Франция, Холандия. Всички са на мнение, че има рецесия на пазара. Търсят се удобни и евтини мебели.

“Евтино” е думата, която, колкото и да се мъча да избегна (звучи неприятно), е на първо място за стоката, която се търси.

Един по-специфичен въпрос. Механизмът, който клапва при затваряне и отваряне на седалката в положение “маса”, как беше създаден? Ти ли си го измислил?
Той е суперпрост! След като направя нещо, като скица, като идея, правя му 3D визуализация и го показвам как изглежда. В ОРТ не знам как, но те  правят едно към едно! Това е такова удоволствие! Това в България никой друг не може да го направи!  Хората са невероятни, страхотни специалисти! Кой в самолетостроенето работил, кой в космическите изследвания – всички са страхотни специалисти, всъщност затова фирмата е на такова ниво. Аз срещам абсолютната поддръжка не само от екипа специалисти, с които правим разработките и прототипите, а от всичките 130 души, които работят в ОРТ! А знам какво е бай Кольо, като ти каже “не става”. А тук няма “не става”.

Тук даже стават нещата по още 10 начина без, да съм се сещал за тях.

Така че тук има страхотна работа в екип. Идеята си е идея, обаче нататък прототипът, разработките, маркетинговото проучване, рекламата, абсолютно всички дребни детайли, които правят цялата комплектовка – всичко е наред.

Моят спомен е от студентското ти битие, когато правеше дипломната си работа. Как протече твоята кариера (защото в момента тя е достигнала висока точка) – как протече твоят живот след дипломирането?
Въобще не я усещам като висока точка. Фактически погледнато, е висока точка, да. Мисля, че в България съм във фирмата, която е най-добрата, това няма какво да се коментира. Отидохме на изложение, спечелихме две награди с това изделие, което беше оценено като абсолютна иновация, като много добро от всички, със страхотен пазарен потенциал. Така, фактически погледнато, е наистина. Обаче като усещане имам чувството, че аз сам си поставих летвата твърде високо, още от самото начало. Въобще не се чувствам като някакъв дизайнер, даже ме е страх да се наричам дизайнер.

Как стана тази реализация? След дипломната работа какво после се случи с теб и как – това е интересно?
После се явих на конкурс за дизайнер-консултант в “Интерсервиз Узунов” – мебелни къщи “Ралица”-Варна, спечелих го и започнах там работа. На втория месец бях назначен като главен дизайнер. И така 3 години работих в мебелни къщи “Ралица” като главен дизайнер, общо 4 години с войниклъка. Там  се занимавах с по-сериозни проекти, с по-сериозни клиенти, с цялостни обзавеждания на жилища, офиси, търговски обекти, подготовка на щандовете за Пловдивския панаир, шоурумите из цялата страна бяха по мой проект. Добра основа за човек, който току-що завършва. После се преместих в София. За кратко време (3 месеца) работих в “Булдекор”, после ОРТ организира конкурс за дизайнер, по-скоро за 3D визуализация. Бях напреднал достатъчно в “3D Studio Max”. Спечелих и започнах работа в ОРТ. Това стана преди 2 години. Естествено имах скици на мои неща. Стига човек да има желание да измисли нешо ново, което не е правено досега. Моето дори не е и желание, то даже не е някакъв професионален стремеж, по-скоро е хоби.

У всеки човек има стремеж да направи нещо.
Да, да направи нещо ново. За всеки е различно. При мен е съвсем естествен процес, който по автобусите ли, вкъщи ли, в събота, в неделя ли, няма значение кога се осъществява. Сънувам си нещата. При мен работното време е доста относително понятие.

Как започна всичко в ОРТ?
Г-н Младен Цонев, мениджърът на фирмата, видя едни мои скици, една 3D визуализация на бюро и каза: “Това е страхотно, ако имаш някакви идеи, реализираме ги. Преценката му е съвсем професионална, категорична от самото начало. И досега поддръжката му бе тотална. Аз нямам абсолютно никакви проблеми в тази фирма, от никакъв характер, като започнем от най-тривиалните – финансови, и т.н. тези неща, които за България са важни.

Важното за мен е проектите ми да видят бял свят, и то по най-добрия начин.

Всяко нещо, което направя, ако решим, че е добро, влиза в производство и започва да се продава. Това е западен модел на работа, за който съм сигурен, че в България няма друга фирма, която да има дизайнер и да го прилага. Не говоря за могъщите фирми, които имат отдел “Research and Development and Design” (отдел “Изследвания, развитие и дизайн”). Така се прави - трябва да имаш специалист. В ОРТ отношението е съвсем различно, а не само заплатите. В ОРТ не съм чул някой да е наказан! Но съм чувал хиляди пъти: “Това е страхотно, кой го измисли - евала!” Начинът на работа е добър – не искам да кажа западен, защото съм сигурен, че даже и там в много фирми не се работи така. Нещата стават естествено, защото имаме екип от интелигентни хора.

Ти всъщност вече ми отговори на въпроса каква е ролята на твоя работодател за развитието ти, за тази награда, какви са отношенията ти с него.
Една подкрепа във всякакъв аспект, просто за да се чувствам добре и да работя спокойно! Всякакъв аспект. Аз съм един човек без работно време като часове, без работно време като дни, даже. Г-н Цонев ми е казал: “Човек, ти си направил неща за 2 години напред, ако искаш, не идвай на работа, вземи си една голяма отпуска!” Когато решим, че от моя проект може да стане нещо, събираме екипа с конструктори и технолози, за материалите правим за-дълбочено изследване и разработки и така стават нещата.
В Италия естествено всяка трета визитка беше предложение за работа! Но не ми се ходи там – в ОРТ ми е добре!
Това е прекрасно, което го казваш, просто направо е невероятно! Не мога да го повярвам, че го чувам!
Тази награда знаеш ли какво значи? В областта Удине има 1300 фабрики за столове! Там се произвежда всеки трети стол в света! И на всичките им се ще да са “Стол на годината”, защото знаят какво значи това. Там минаха 1000 души, които ми казаха: “Ще станеш богат с това нещо”, защото те знаят, че това ще стане наистина, ако направиш такава иновация. Имаше и такива дизайнери, които казваха: “Аз бях миналата година в “Топ 10”, това е страхотно, пожелавам ти да станеш супербогат.” Това е съвсем естествено. Идваха от различни италиански фирми с думите: “Ей, ние сме там отзад, търсим си дизайнер. Ако имаш някакви предложения, някакви идеи, просто ела при нас!”
То е като фантазия.
Но това за щастие ми се случва в ОРТ и засега нямам никакви въжделения за работа на запад. Много е приятно усещането с такива награди, защото - без да обясняваш какво си завършил, само небрежно казваш “Стол на годината 2002”.

Как се захранваш творчески и откъде идват идеите ти? Казваш, че не разгръщаш списания?
А, кога съм казал, че не гледам списания? Не ги гледам по начина, по който ги гледат другите.

При теб има тясна връзка с производството, с технологията. Въпросът ми е: как се захранваш? Ти може би имаш начин да се зареждаш и той е специфично твой.
А, плакатът на стената, това е също е мой дизайн, ZAX. (Посочва един от закачените на стената в шоурума плакати.) Знаеш ли каква му е идеята? Като си вкъщи, да не седиш на някакъв офисстол и да се гърчиш на някакво бюро. А си сядаш на фотьойла, качваш си краката, и си работиш. В момента правим разработката за масовото му производство, ще го представим и в Кьолн. Имаме и патент. Това също е мой дизайн, това е серия “Фрактал” - офиссистема.(Посочва друг плакат.) Серията “Лайт” също.

Доколкото разбирам, теб основно те вдъхновява функцията, а вероятно и материалът. Защото виждам решения, които са суперфункционални; търсят нови позиции за седене, нови композиционни възможности.
Общо взето, е така. Ако си спомняш дипломната ми работа и скиците, които бях донесъл ...

Да, спомням си, аз за първи път виждах човек, който да прави такива хубави скици.
А, аз тогава още не можех да рисувам. Сега рисувам по-добре. А това е “Лайт концепт”. (Показва друга своя разработка) Виж, хората работят върху тази площ практически с ръцете си, а всичко останало е площ за съхранение. Проектират се бюра 3 на 5 метра, работещите на тях не могат да си стигат нещата, адски неудобно… за какво? Всичко това, като искаш да е наблизо, то може да е даже по-много удобен начин: да си заобиколен от тях, да е много по-ергономично, по-близо, по-подредено, по-гъвкаво за промяна и като цяло, ти си по-компактен, по-прибран. Не заемаш много място, защото мястото тука въобще не ни интересува, но в Япония това място е квадратният метър струва 20 000 долара. И за тях това, че столът ще стане на маса, им спестява 20 000 долара.

Усещам, че ергономията на работното място те е запленила страхотно и тя те кара да излизаш с нови, нови и нови неща.
Да, в тези скици, тия драсканици още в дипломната работа не търсех някакво “изглеждане” по друг начин, исках нещата принципно да са различни. Не исках това да е стол на четири крака с облегалка или облегалката да му е някаква по-завъртяна, или крачето да е някакво по-особено. Аз исках или столът да няма крачета изобщо или да се чудиш дали това е облегалка въобще и защо е така.

Заобиколен си от съвсем нови неща, направени от теб самия. Тоест ти си създаваш собствен свят, който се характеризира с нови архетипове.
Да, напоследък четох за някакви нови автомобили, по-точно за нова концепция за автомобили. Групата дизайнери подходила по следния начин: те казали “Размишляваме все едно, че създаваме първия автомобил. Все едно, че нищо не е правено досега, абстрахираме се от абсолютно всичко, не сме виждали автомобил. Ето започваме да правим автомобил”. Аз мисля, че навсякъде трябва да е такъв подходът, когато се опитваш да направиш нещо ново.
Мисля, че това се нарича “евристичен” подход. Да направиш откритие. Да започнеш от нулата и да направиш откритие.
Аз мисля, че у всекиго го има това нещо. То даже не е подход, то е да се правиш на интересен. Естествено също ме вълнуват цветовете, материалите, формите, начинът, по който нещата изглеждат. Обаче не знам защо в подхода ми, в начина ми на мислене наистина по-скоро нещата са функционални, рационални. Може би подхождам по-адекватно за бранша в световен мащаб, защото нашата фирма изнася 70% от продукцията си. Ето другата седмица заминаваме за Кьолн. Естествено се стремя нещата реално да решават проблеми и реално да подобряват живота на хората. Примерно ако в “Мемфис” ме бяха поканили, ако бях толкова велик и ако живеех тогава, щяха да ме поканят и после да ми пишат двойка и да ме изхвърлят.

Е, “Мемфис” има други задачи, разбира се! Но например,  Матео Тюн стана на 50 години. Той през 80-те години е бил съвсем млад. Между другото в интервюто с Матео Тюн, което сп. ДМТ публикува по случай неговия юбилей, имаше един въпрос за телеработата. Това е много интересен начин на работа, при който твоят работодател е в Щатите например, а ти си тук и му пускаш по мрежата работите си...
Да, това е вече абсолютно нормално. Може би за хора, които не работят с компютри и не ползват Интернет, звучи странно, но това всъщност е толкова нормално, че аз лично имам доста познати, които работят по този начин. Но не и в сферата на индустриалния дизайн, защото там нещата са малко по-сложни. По-скоро може да става въпрос за хора, занимаващи се с уебдизайн или графика. В индустриалния дизайн, за да се превърне продуктът от скица в реалност, минават доста стадии, разговори, чудене, организация. Ако те няма там, е твърде вероятно изделието да стане нещо съвсем различно, не както си си го представял и после да не искаш да пише под него “Designed by...”

Можеш ли да посочиш какво ти се е наложило да научиш, след като завърши университета? Много неща си усвоил, няма спор, и едно от тях сигурно е компютърното проектиране.
Значи наистина най-важното нещо, което е задължително да се преподава и да се изучава в специалности, които са свързани с индустриален дизайн, даже не само в мебелното производство, е 3D визуализацията. Това е мощен инструмент, който пести толкова много време. Ако погледнеш 3D проекта на награденото изделие - той е станал абсолютно същият. Като материали, като функционални размери, като абсолютно всичко до милиметър. Ако не беше 3D-то, знаете как става. Скици, чертежи в мащаб, изгледи, разрези... Но изгледите  са нещо много деликатно - така изделието изглежда добре, но като го врътнеш в 3D, то е съвсем различно! Даже забелязвам много решения, които първо архитектът ги е рисувал в 2D и как ги е харесал, а после как в 3D въобще на нищо не приличат. Нещата са в различни равнини, и те се застъпват: плоско изглежда чудесно, но всъщност в 3D цялостната концепция я няма. Тоест самата разработка, която би трябвало да стане с пробни серии, с прототип, преди масовото производство – това ти коства един час страхотно удоволствие, а ти решаваш всички проблеми, без да караш още петдесетина майстори да заваряват и да се гърчат в продължение на  една година.

До каква степен измисляш технологично нещата? Каза, че работиш с добър екип?
Вижда се още в скиците, че аз предварително се съобразявам с технологичните възможности на фирмата. Въпросът е да ги знаеш, поне в най-общ вид. Да знаеш колко струва един шприц например.

Всъщност аз исках да кажеш нещо на бъдещите дизайнери - тези млади хора, които сега са завършили, какво трябва да научат?
Хубаво нещо е човек да бъде инженер. Докато стоях на щанда в Италия, дойдоха  студенти с папки да говорим за разни работи и ме питат: “Аз усещам формата, но не разбирам от материали.” Нещата хем могат така да станат, хем не, но тогава този дизайн вече не е твой. Материалът, конструкцията, технологията го променят. Затова е добре да ги знаеш! Добре е да бъдеш инженер! Всяка форма може да стане! Но начинът на изработване я променя. 

А какво ще кажеш за самочувствието? Как се добива то? На запад в колежите много ги занимават с това - т. нар. self-confidence.
Взимаш две награди и си готов. Съмнявам се във всичко, което правя, но наградите ми дават самочувствие, даже леко се надух :)