100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

ИЗОБРЕТАТЕЛЯТ НА СТОМАНЕНИТЕ ТРЪБНИ МЕБЕЛИ

Тази година на Кьолнския международен мебелен панаир фирмата “Текта”, Германия, представи преиздания на тръбни мебели на Марсел Бройер, успоредно с което бе представена изложба в кьолнска галерия.  Това е поводът за тази статия-портрет на дизайнера, който се “пренасочва” към архитектурата и бележи  и в двете поприща значителни международни успехи.
Марсел Бройер, изобретателят на тръбните стоманени мебели, е роден в Печ, Унгария, през 1902 г. След един кратък период учене и работа във Виена Бройер кандидатства в школата “Баухаус”. След като завършва задължителния подготвителен курс, става един от първите шест “чираци” в дърводелското ателие за летния семестър на 1921 г.; там прави първите си мебели от дървесина и архитектурни проекти, макар че никога не е учил архитектура. Архитектът Валтер Гропиус основава “Баухаус” във Ваймар през 1919 г. като нова образователна институция, призвана да даде практическо и теоретическо образование на едно ново поколение творци. За целта неговите студенти трябва да преминат през занаятчийските етапи “чирак” и “калфа” и едва след това като специализиращ курс да работят като сътрудници с други творци върху реални задачи. От този период е столът от летви на Бройер, произвеждан и продаван от “Баухаус” от 1922 до 1925 г.
« Стол от летви, 1924 г. 
Школата обаче не успява да отбележи никакъв финансов успех с такива изделия, поради ескалиращата инфлация, и заради факта, че те са новаторски и неподходящи за серийно производство. През 1925 г., когато “Баухаус” се премества от Ваймар в Десау,   Бройер става майстор и шеф на дърводелското ателие. От тази година датира креслото Б3, по-късно станало известно като “Василий” (по името на преподавателя в Баухаус Василий Кандински), наричано тогава “стоманен клубен фотьойл”. Креслото “Василий” е показано на изложбата на творби на Бройер в  Кунстхале в Десау през януари 1926 г. и представлява първият тръбен стол.  Според негови съвременници Бройер бил вдъхновен за конструкцията на стола от извитата кормилна част на новия си велосипед. Креслото “Василий” е новаторски опит да се внесат металните мебели в жилищния интериор посредством една абстрактна и прозирна форма, която не само визуално, но и физически е лека и “хигиенична”. Последният епитет заслужава обяснение – творците от “Баухаус” вярват, че като избягват традиционните тапицерски материали и пружини, постигат същата еластичност на седалката, но вече без опасността от загниване или паразити. Креслото “Василий” е последвано от редица модели – столове, кресла, маси и шкафове, произведени и разпространени от “Щандартмьобел”, фирма в Берлин от 1927 г., както и от фирмата “Тонет”. От 1928/1929 г. Бройер проектира интериори и обзавеждане за жилищата на майсторите и мебели за учебните сгради на новия баухаусов комплекс в Десау, последвани от интериорни поръчки (апартамента на режисьора Ервин Пискатор в Берлин, вилата на индустриалеца Харнишмахер във Висбаден ). В предвоенните години Бройер напуска “Баухаус” по същото време както Гропиус, 1928 г. След един период на творчество в Берлин поради общата депресия в началото на 30-те години Бройер използва времето, за да пътува до Гърция, Италия и Северна Африка. През 1932-1934 г. работи върху алуминиеви мебели, които влизат в серийно производство: столове, кресла и маси за дома и градината, за швейцарската фирма “Ембрю”. С модели за алуминиеви мебели Бройер участва в конкурс, спонсориран от голямата парижка фирма “Алианс Алюминиом”, като през 1933 г. печели награда. По това време той разделя престоя си между Швейцария и Будапеща и е поканен да работи заедно с двама други архитекти над т. нар. проект “Долдертал” в Цюрих – двойка експериментални  жилищни сгради, които швейцарският изкуствовед и инженер Зигфрид Гидион желае да построи на собствен терен.
 « Шезлонг от алуминий за "Вонбедарф", 1932/34 г.
Бройер емигрира в Лондон през 1935 г., където открива архитектурно ателие заедно с Ф. Йорк. Реализираните техни съвместни разработки включват павилиона “Гейн” в Бристол през 1936 г. Тук за първи път Бройер комбинира традиционни материали – местен камък и дървесина – с модерни елементи в едно общо дизайнерско решение, което характеризира неговите по-късни архитектурни проекти. Решението на павилиона “Гейн” издава явно влияние от Льо Корбюзие и допринася значително за репутацията на Бройер в Англия. За британската фирма “Айзокон” разработва мебели от шперплат с органични форми. Шезлонгът за “Айзокон” представлява един от най-ранните примери на мебели, които повтарят формата на човешкото тяло в неговите органични форми, като по този начин предшества органичната мода в дизайна, разцъфтяла в САЩ през 50-те години.
« Шезлонг за "Айзокон", 1935/36 г.
Така, ако обобщим, бихме могли да кажем, че немският му период е посветен на тръбните стоманени мебели, швейцарският – на архитектурата и на алуминиевите мебели, а английският – на витослепената дървесина и формования шперплат.
Бройер заминава за САЩ през 1937 г., където с помощта на Валтер Гропиус му предлагат професорско място в архитектурния факултет на Харвардския университет. Двамата основават архитектурно бюро в Кеймбридж, Масачузетс, проектирайки редица частни жилищни сгради, включително и това на Гропиус, както и Пенсилванския павилион на Ню-йоркското световно изложение през 1939 г.
Поради военновременната ситуация независимата практика, която Бройер започва през 1941 г., първоначално не дава много резултати. През 1946 г. той се отказва от преподавателската работа и премества своето бюро в Ню Йорк. Към края на 40-те и 50-те години получава поръчки на около 70 частни жилищни сгради, по-голямата част от които в Нова Англия, всички относително подобни по материали и вид. През 1947 г. Бройер си строи къща в Ню Канаан, Кънектикът. В края на 1948 г. Нюйоркският музей на модерното изкуство организира пътуваща изложба на негови творби, а на следващата година той е поканен да проектира на терена на музея един изложбен павилион, чиито строителни разходи и интериор отговарят на джоба и нуждите на средното американско семейство. За обзавеждането на този павилион Бройер използва модели от изрязан шперплат, чиито детайли са разкроени от един общ лист с минимални загуби.  Примерната къща за музея за модерно изкуство отбелязва началото на възхода на Бройер като един от най-търсените  архитекти в света.
Заедно с Пиер Луиджи Нерви и Зеерфус участва при проектирането на новата сграда на ЮНЕСКО в Париж, което му донася международно признание като архитект. Същата година строи универсалния магазин “Бийенкорф” в Ротердам (в сътрудничество с Елзас). Следвайки примера на Корбюзие, през този период той насочва вниманието си към материали като бетон, който артикулира в монументални скулптурни форми, както при музея “Уитни” на американското изкуство в Ню Йорк. Бюрото “Марсел Бройер и съдружници”, което основава в Ню Йорк през 1956 г., впоследствие осъществява многобройни едромащабни проекти в САЩ и Европа. Бройер ръководи също ателие в Париж. През 50-те и 60-те години той се  нарежда между най-уважаваните и успели архитекти в света по това време.
За него Хари Зайдлер (архитект, ученик на Бройер) пише през 1980 г. – “Няма съмнение, че Марсел Бройер е най-значителният жив архитект”. Високата оценка, която Зайдлер дава на Бройер, е споделена през 60-те и 70-те години, но през 80-те мненията вече са различни, понеже архитектурните форми на този творец се отричат от една генерация, за които постмодернизмът е новият идеал.
Марсел Бройер умира през 1981 г. в Ню Йорк. Многото некролози, които се появяват след смъртта му, признават мебелния дизайнер преди архитекта и припомнят блестящата поредица от модели от 20-те и 30-те години, които и днес очароват така, както и тогава.

назад отпечатай изпрати запомни 2455