Рон Арад е признат за гуру на съвременния дизайн. Неговите иронични своенравни мебели наложиха нов стил в обзавеждането и покоряват въображението на публиката. Запазен знак на Арад е хуморът на неговите столове.
Ако останете пред телевизора след филма по Канал 1, вероятно ще видите предаването “Далекоглед”. Интервюираният всеки път сяда на един характерен червен стол. Когато го видях за първи път, си помислих: “Това е работа на някой известен дизайнер”. Оказа се, че столът е моделът Том Vаc  на Рон Арад.
Рон Арад е роден през 1951 г. в Йерусалим и учи в местната Академия по изкуствата. През 1973 г. се премества да живее в Лондон, където продължава образованието си в архитектурния факултет на Architectural Association. Началото на своя творчески път поставя, като през 1981 г. основава заедно с Каролайн Тормън “One оff”, дизайнерско студио, работилница и шоурум за уникати. През 1989 г., отново с К.Тормън основава архитектурното бюро “Рон Арад асоусиътс”.
В края на 90-те години в биографията му следва преподаване в различни европейски дизайнерски колежи, последния от които е Ройъл колидж ъв арт в Лондон. Там Рон Арад е професор по мебелен дизайн и дизайн на изделия.
В творческата му кариера се очертават три направления: мебелен дизайн, архитектурни проекти и проекти за пространствено оформление на изложби.
Мебелният дизайн на Рон Арад граничи с фантастиката. С годините се забелязват добре очертана еволюция и “теми” в творчеството му. Началото в “One оff” бихме нарекли “метален” период. След това идва период на други материали – поропласти, пластмаси, дървесина, стъкло, надуваеми конструкции, порцелан, фибростъкло, които навлизат в произведенията му.
Ако погледнем списъка с дизайнeрски мебели, ще видим, че от 1981 г. досега неговата продукция е белязана с голямо многообразие на форми и идеи. Разбира се, както повечето големи дизайнери, той е изкушен основно от мебелите за седене – столове и кресла.
Започва с колекции метални мебели за шоурума на “One оff”. После попада в престижното издание “Годишник по дизайн”, където се подбират дизайнерски творби от цял свят, за да стане през 1994 г. дизайнер на годината и да редактира сам годишника в знак на голямо уважение към успехите му.
Следва серия от столове и кресла, между които като че ли най-известен е “Big еasy”  от 1988 г., и “The well-tempered chair”  от 1986 г. Те синтезират  “металния” му период. Там изследва възможностите на стоманената ламарина, както никелирана, така и пигментирана. Това са кресла, изпълнени като кухи обеми от заварена ламарина с добре шлайфани заварки и огромни издути подръчници. Визуалният ефект е като че ли човек седи между две рула ламарина. Освен от усещането за метал (особено при креслото “Big easy” лакирано в червено, което буквално запълва зрителното поле), впечатлението е заострено от агресивните “режещи” ръбове. Показателно е, че тази версия е сменена по-късно с тапициран вариант заедно с други мебели за седене под името “Spring collection” за фирмата “Moroso”, Италия. Колекцията съдържа дванадесет кресла и канапета, някои от които са точни реплики на металните версии, а други са съвсем нови модели. Така креслото “Soft big easy” (1990 г.) е точна реплика на “Big easy” (1988 г.) и представлява инжекционно формован поропласт върху конструкция от дървесина или стомана.  
Емблематична творба за Рон Арад е етажерката “Bookworm” (Книжен червей), от 1994 г. за фирмата “Картел”. Това е една система, състояща се от гъвкава екструдирана пластмасова лента, прикрепвана към стената посредством правоъгълни, инжекционно формовани пластмасови конзоли, които служат и за подпиране на книгите. На практика формата се постига посредством закачването на лентата към стената и води до безкрайни вариации на фантазията на потребителя (спирала, зигзаг и др.). Изглежда, че идеята за “летящото килимче” го занимава още при един друг модел кресло, наречено “Papardelle” от 1992 г. Изтъкана ивица от стоманени нишки е заварена върху два странични метални профила. Излишната дължина отпред се навива в ролка за подпиране на краката на седящия или се разстила като церемониален килим пред него. Особеното е, че за това кресло има изработен дървен калъф като за цигулка, който сам по себе си също може да се използва за седене.
Така наречените “RTW storage wheels” (“Колела за съхранение RTW”) от 1996 г. показват вниманието му към кръга. Тези “колела” с оформен в тях растер за рафтовете са в някаква степен доразвита тема на етажерката “Bookworm”, затворена в кръг, отделен от носещата стена, като самостоятелен параван. Движи се само външният кръг, а вътре всичко остава вертикално.
Кръгла идея се явява и в една негова разработка за пространствено оформление. Това е изложба на спортна тематика “Winning – the design of sport” в Глазгоу. Огромни бели пластмасови сфери с кръгли “прозорци” са аранжирани със спортни артикули. В тази изложба са показани всякакви спортни изделия – ски, екипи, топки за голф, автомобили на Формула 1.
През 1977 г. за фирмата “Картел” Рон Арад реализира изключително новаторски и остроумни изделия, начело със стола “FPE” (“Fantastic plastic elastic chair”). За мен този стол граничи с фантастиката, понеже в неговата разработка са втъкани и онази идея за килимчето, и мисълта за серийното изделие, и революционната иновация при производствената технология. Тук дизайнерът се е концентрирал в начина на изработването. Конструкцията представлява два алуминиеви полукръгли отворени профила, съединени посредством напречно “мостче”. В образуваните прорези влиза плосък лист инжекционно формована полупрозрачна пластмаса. След това целият пакет се огъва, за да се постигне профилът за седене. При това огъване се осъществява запояването на пластмасата към алуминиевите профили. Накрая при последната технологична фаза двойният алуминиев профил се разцепва по средата, за да се оформи отделно огънатият назад крак. Формата е елегантна, флуидна и същевременно изключително лаконична.
Пак през 1997 г. е проектиран столът “Tom Vac”  за предприятието “Витра”. Той съществува в две изпълнения – с вакуумно формована алуминиева конструкция за скелета и седалката със сребърно покритие; и масова версия – с полипропиленова седалка и стоманена тръбна конструкция за краката (1999 г.). Седалката и облегалката представляват сплесната цилиндрична форма от вълнообразна пластмаса. Заоблените форми от предишните му периоди са налице, но се появяват  и черти, продиктувани от изискванията на масовия пазар за здравина, стифиране, евтин материал. Човек мисли, че всичко вече е казано за столовете с метална тръбна конструкция, но Рон Арад пак ни опровергава. Какво е това – “втори ренесанс” на органичната форма у Рон Арад? Може би по-високата чувствителност на дизайнера е “уловила във въздуха”, ако щете, тази тенденция, за да я материализира в серийни изделия. През април 1997  г. по поръчка на списанието “Домус” в центъра на Милано се издига един “Тотем”, образуван от 70 стифирани алуминиеви стола “Том Vаc”. На  най-горния стол, възползвайки се от вълнообразната повърхност, дизайнерът монтира информационно табло с “течаща информация” за реклама на “Салоне дел мобиле” в Милано. Столовете са дискретно заварени един за друг, за да се образува висока колона. Днес “Тотем” е част от колекцията на музея за дизайн “Витра”.
Стелажът за съхраняване на компактдискове “Soundtrask” за фирмата “Алеси”, 1998 г., донякъде повтаря идеята на “Bookworm”. Това са самозалепващи се пластмасови профили за прикрепване към рафтове или плотове. Назъбената форма на профилите позволява поставянето на компактдискове.
Особено интересна е B.O.O.P. (“Blown out of proportion”) – колекция от ниски маси, стоящи фруктиери и вази. Логиката се крие в съчетанието на органични, визуално “меки” форми с твърд материал (алуминий) и контрастиращите по форма и цвят повърхности. Дизайнерът противопоставя изпъкнали повърхности с вдлъбнати повърхности – “балони”, разрязани на две и обърнати обратно. Това става чрез вакуумно “изтегляне” на свръхпластичен алуминиев лист, нагрят до 500°C и надут през стоманена матрица с неправилни отвори, в резултат на което се появяват тези абсурдни мехури, обърнати обратно. Същата логика е оформила масата за фирмата “Фиам” на име “Konx table” от 1999 г. Човек има чувството, че формата се е получила от играта с технологията. Като стана дума за фирмата “Фиам”, нека да споменем и серията от корпуси “Onda” (“Вълна”) (фиг. 6) с вълнообразна стъклена страница, в чиито жлебове влизат рафтове и дъна, за да се затвори кутията на  обема. Тези изделия са урок  по формообразуване… Рон Арад достига до този визуален “език” по свой собствен творчески път. Крайният резултат е  впечатляващият и запомнящ се образ на футуристична творба… като Големият каньон в Колорадо, който не можеш да забравиш.
Творбите на Рон Арад красноречиво опровергават тезата, че всичко вече е измислено и няма нищо ново под слънцето. Те доказват, че човешката фантазия е безкрайна, полетът на мисълта няма граници; а дизайнерите са онези, които умеят да яхнат вълната на творчеството и да стигнат далеч, понесени от гигантската ú мощ.

назад отпечатай изпрати запомни 1890