Малко любопитни факти:

▪ На 18 юни 1981 г. Еторе Сотсас съвместно с други личности, споделящи неговите възгледи, основава групата “Мемфис”.  Президент става Ернесто Джизмонди.

« Етажерка "Carlton" на Еторе Сотсас,
изработена от плочи, каширани с меламиново фолио, от първата колекция
на "Мемфис"
                    
▪ Името на групата произлиза от песента на Боб Дилън  “Stuck Inside of Mobile with the Memphis Blues Again”, която звучи постоянно в дома на Сотсас.
▪ На 18 септември 1981 г. в галерия “Arc ‘74” в Милано се провежда първото голямо представяне на творбите на “Мемфис”. Изложбата минава под мотото “Всичко е преходно”.
▪ Някои от дизайнерите на “Мемфис”, като Сотсас, Андреа Бранци, Микеле де Луки и Алесандро Мендини са се срещали  професионално и преди 1981 г., работейки заедно в групата “Алкимия” до 1980 г.   

                        "First", Микеле де Луки                  »    
▪ Други именити дизайнери и архитекти, участвали по различно време в “Мемфис” са Матео Тун, Майкъл Грейвз, Ханс Холайн, Широ Курамата, Натали дю Паские, Марко Дзанини, Алдо Чибик, Джордж Соудън, Масимо Йоза Гини, Мартин Бедин и др.
▪ Тяхна е заслугата за превръщането на ламинатите в “задължителна” част от съвременния дом.
▪ Ключовите думи за всяка една творба на групата са: разграничаване от идеологията и функционализма, експериментиране, малки серии и уникати, смесица на стилове, необикновени материали, влияние на различни субкултури, ирония и закачка, провокация и прекрачване на всякакви граници.
80-те години на миналия век влизат в  историята под името “ера на дизайна”, или, казано по-точно, ера на италианския дизайн.
“Революционери анархисти” и личности с новаторско мислене от “Meмфис” в продължение на цяло десетилетие и след това налагат един нов авангард, прекрачващ границите на общоприетите вкус и стил, дават простор на функционалния модернизъм, обновявайки  дизайна изцяло.

« "Sophia", Алдо Чибик                         

«  "Andy, Sandy, Louis", Алдо Чибик
През 80-те години пъстрите цветове, впечатляващите орнаменти и ексцентричните форми са характерна и отличителна черта на създадените от групата предмети. Дизайнът се люшка между чувственост и аскетизъм и много скоро добива невероятна популярност на международните пазари. Това привлича вниманието на медиите, на които се дължи последвалия успех и разпространение на творбите на младите дизайнери. Те се превръщат в звездите на бранша и започват да показват произведенията си в известни галерии по цял свят – “Art et industrie” в Ню Йорк, “Néotu” в Париж и “Design Gallery” в Милано. Всички експонати носят положителния заряд на творческата енергия.
                          Rom", Марко Дзанини » 
Големият триумф обаче идва с изложението на групата в галерия “Arc ‘74” в Милано, където дизайнерите около Еторе Сотсас показват смесица от попарт и автентична индианска култура в крещящи цветове и странни форми. Именно на “Meмфис” се дължи превръщането на дизайна в популярен феномен.
Краят на 80-те години е времето, когато заедно с неопопа групата представя и решения в стил необарок. Така със склонността си да размиват граници между стилове и форми, както и с бунта си срещу социалната йерархия дизайнерите допринасят в голяма степен за мултикултурността на идващите десетилетия.
                    "Nara", Широ Курамата »                              
Двайсет години след легендарното основаване на “Мемфис” през 1981 г. дизайнерите от групата отново са заедно. На 15 ноември 2001 г. в галерия “Post Design” в Милано се открива изложбата “Memphis Remembered” (“Незабравимият “Мемфис”). Авторите на уникалните предмети се шегуват и радват сред атмосфера от положителни емоции и новооткрити цветове, които излъчва специално събраната колекция от техни мебели, осветителни тела, стъклени аксесоари и керамика.   
Основателят на групата Еторе Сотсас, собственикът на галерията Алберто Бианки Албричи, дизайнерите Марко Дзанини, Алдо Чибик, Джордж Соудън, Натали дю Паские, Алесандро Мендини, Андреа Бранци, Матео Тун, Микеле де Луки и Масимо Йоза Гини – тогава, през 80-те години на XX век известни и начинаещи, а днес прочути – споделят своите мисли, спомени и настроения.

Патриархът на дизайна на XX век  Еторе Сотсас:
“В онази историческа нощ членовете на групата знаехме, че сме сами. “Мемфис” беше абсолютно нов начин на мислене. В него се отразяваха динамиката на времето, преживяванията, настроението и атмосферата от многозначителната музика на Боб Дилън. Не предполагахме какъв резонанс ще предизвика нашата дейност. Просто се опитвахме да правим нещо независимо от производителите. Явлението “Мемфис” беше прозорец в друг свят."
Съчетанието в един модел на природни (дървесина, стъкло, метал) и синтетични (ламинат, пластмаса) материали, шокиращи и естествени цветове, различни геометрични форми създаваха  енергийно културно поле. Всеки предмет имаше своя история, съдържаща мозайка от нови значения и усещания.
Ние разбирахме, че творчеството на “Мемфис” е агресивно, че предизвиква силно възмущение с дръзкото, свободно и нетрадиционно съчетание на материали, цветове, форми и образи. В този смисъл “Мемфис” беше модно явление. Въпреки това ние не желаехме да шокираме хората, както постъпват във висшата мода и както правеше Вивиан Уестууд през 80-те години. Искахме да се отдадем, да оставим нещо значимо след себе си, да не губим връзката с хората и затова не сме свързани с модата. Дизайнът се влияе по-силно от изкуството, отколкото от модата”.

Алберто Бианки Албричи, Джордж Соудън и Натали дю Паские
Алберто Бианки Албричи:
“Щастливи сме, че виждаме тук толкова много хора. Това е като завръщане към младостта. Сега силно усещам пълнотата на живота. Но очаквам нещо ново, важно за развитието на дизайна, нова революция, също толкова силна, колкото предизвика обединението “Мемфис”.

Джордж Соудън и Натали дю Паские:
Тогава, през 80-те години, съществуваше огромната   психологическа потребност предметите да се оглеждат по нов начин и от различни страни. Ние “конструирахме” оригиналността на всеки модел и търсехме път към културното общуване. “Мемфис” беше група с изключително силни личности. Дизайнерите от висшата мода винаги са следили нашата работа, а Карл Лагерфелд стана собственик на една от първите ни колекции”.
« "D' Antibes", Джордж Соудън    

Микеле де Лики, Алдо Чибик: 
“Мемфис” е значимо, смело и конструктивно явление в дизайна на ХХ век. С Еторе Сотсас и другите дизайнери създавахме потресаващи въображението предмети, без изобщо да се замисляме за пазара. Открито и официално рушахме идеята за функционализма, която проповядваше “Bauhaus”, утвърждавайки, че дизайнът трябва да бъде емоционален, чувствен, отзивчив. “Мемфис” е изследователско направление, тясно свързано с изкуството”.
                                "Kristall", Микеле Луки                                       »
Масимо Йоза Гини:
“Аз се интересувах от незабавната реализация на проекта, тъй като повечето представители на мебелни компании казваха: “Безумие! Такава вещ не трябва да се произвежда!” Дизайнерите от “Мемфис” доказаха обратното.
“Мемфис” е форма на изследване и реализация на всевъзможни желания, революция в художествения мироглед”. 

Андреа Бранци:
“Мемфис” е истинска свобода на волята, поведението и управлението на знанията”.
В дизйната на огледалото "Diva" на Еторе Сотсас се отразява историята и концепцията на групата "Мемфис"                                                            »

Алесандро Мендини:
“Не обичам проявата на сила и на предмети, пряко свързани с пари. Именно с това ме привлече “Мемфис”. Всеки дизайнер вървеше по своя индивидуален път. Сотсас, Бранци, Де Луки бяха затворени в работата, но открити в общуването.”



Марко Дзанини:  
“Мемфис” е популярно, но не и комерсиално предприятие. Ние създавахме предмети уникати, но цената им винаги беше сравнително ниска. Понякога, когато се чувствахме щастливи, използвахме ярки цветове, но имаше и моменти, в които проектирахме сериозни, дори тъжни модели като колекцията мебели в преобладаващо черен цвят. Всеки от нас провеждаше собствено изследване и с никой не си съперничеше, докато в модата всички се конкурират: ARMANI с VERSACE, VIVIEN WESTWOOD с FERRE. Предметите на “Мемфис” не са технологични, не са комерсиални, а културни. “Мемфис” е благо, опит, ноу-хау, истинска привилегия на свободното творчество”.

назад отпечатай изпрати запомни 1560