Доц. д-р арх. Регина Райчева*

В брой 2 от 2000 г., сп. ДМТ публикува  статия за Филип Старк. Днес, през 2003 година, този дизайнер е отново на международната сцена с една изложба в Париж. "Обиколи я – няма какво да видиш; постой вътре – ще получиш всичко" – това е мотото на изложбата. Тя отново доказва, че Старк, изобретателят на "емоционалния" стил, който не се вмества в никакви класификации, си остава най-известният френски дизайнер, който пресъздава отново всекидневието, играейки си с несъзнателното.Син на авиоконструктор, Филип Старк прекарва детските си години под чертожната маса на баща си като разглобява и сглобява всичко, каквото му попадне под ръка. Оттогава този дизайнер с международна слава не се е променил в това отношение – "разглобява и сглобява" целия свят, за да го пресъздаде наново по свой тертип. Днес резултатите от тази негова дейност са наводнили домовете, магазините, музеите. Последната му изложба се състоя в центъра Помпиду в Париж, града, в който е роден през 1949 г., и в който започва неговата силно дискутирана кариера на дизайнер, интериорен специалист, дори архитект. След първите интериори на заведения и апартамента на Франсоа Митеран, следват безброй други обекти по картата на земното кълбо, предмети от всякакъв калибър, включително яхти и мотори,  облекла, четки за зъби, шишета за минерална  вода, мебели и много други. Стилът му е неописуем, той преминава от минимализъм към барок и от там стига до кич: спомнете си корицата на сп. ДМТ от май 2002 с "градинските джуджета". За тях Старк казва, че представляват "поклон пред лошия вкус", т. е. онзи вкус, който не търпи дизайн, създаден за елита.
« Скутер "Лама", 1992 г. – прототип.
Старк създава серийни предмети, устойчиви във времето, икономични, насочени към максималния брой хора. Нарича ги "не-продукти за не-потребителите". По-нататък, той обяснява: "Човек е станал роб на
предметите, които сам е създал, за да му служат... това стълпотворение от предмети, които съществуват само за себе си, без хумор, без любов и фантазия.
«  Сянката", лого за изложбата в Центъра Помпиду през 2003 г.
Сбогом мечта за щастие... Започнах да откривам, колекционирам, коригирам или създавам (когато е необходимо) предмети, които са честни, отговорни, уважаващи хората. Не непременно красиви, а добри". И по-нататък, в същия текст: "Не-потребителят е индивид, който е внимателен, отговорен, креативен, ентусиаст, винаги е в крак с времето и е съвременен. Не-продуктите са изправени пред мрежа от изисквания, базирани върху критерии, чиято причина за  съществуването им е честност на предназначението, дълговечност, моралност, дидактизъм, политически смисъл, човешка отговорност, честни разходи, честна цена, творчество, и понякога хумор, поезия и респект".
Предметите на Старк са създадени за подобряване на живота, за промяна на съвремието, за да предизвикат удивление, игра, ирония, радост и накрая – любов. Посредством символично натоварените си цвят и форма, те приличат на сънувани и сюрреални неща. Те създават отношения на привързаност, те представляват "материята на духа". Понякога са парадоксални и неизползваеми, като изстисквачката на лимони Джуси Салиф. Този дизайн ни задължава да обърнем повече внимание на жестовете, за да не бъдат те толкова автоматични, като столът от кафене "Костес", който е на три крака, и поставя под въпрос равновесието. Дизайнът е средство за изразяване на чувства; философска дейност, не просто практическа употреба. Подсказва за необикновения подход на автора, като придава значение на навиците ни. Гони мечтата за не-дизайн, за да ни направи по-щастливи; отваря вратите пред въображението, както всъщност правят вълшебните приказки. Изложбата на Филип Старк бе открита на 26 февруари и продължи до 2 май 2002 г. в Центъра Помпиду в Париж, в "Южната галерия". Тя представляваше една тъмна арена, заобиколена със завеси, напомняща за цирк, в която не са поставени никакви предмети, а е оставено пространство, свободно за идеи. Пред входа един рекламен агент канеше хората да влязат. Вътре бяха поставени единадесет "говорещи" глави, все портрети на дизайнера и те "коментираха" образите на различни предмети и обекти, както и различни хора, които в същото време се проектираха върху няколко видеоекрана. Това бе виртуална изложба, в която всъщност дизайнерът коментираше сам своите творби.
« "Еро’с", 1999 г. Прозрачен стол от поликарбонат, инжекционно формоване, база от алуминий или хромирана стомана.
Логото на изложбата представляваше една сива сянка, израз на подсъзнателното. С такова въздействие върху зрителя, тя напомня донякъде друга предишна негова изложба, която видях в Глазгоу. Там отново отсъстваха реалните предмети, а в едно тъмно помещение бяха показани силно умалените им макети и обясненията към тях, поставени в кутии за козметика. Иронично самовъзвеличаване в образ на римски император – Филип Старк знае как да създава сценарии. Табуретката "Бубу" е африканска, бутилката за минерална вода "Сен Жорж" добре би стояла в някоя стара аптека, хотел "Мондриан" в Лос Анджелиз е населен, разбира се, с ... ангели. Така дизайнерът се обръща директно към зрителя, самоиронизирайки  личността си, убеден, че се доближава по този начин максимално до истината, която въпреки това, му убягва...
Самолюбуването на Старк е част от неговото чувство за хумор. Като играе сам своя любим комичен актьор, Старк оставя в (под)съзнанието невероятни образи... например със сокоизстисквачката върху главата си, половин портрет, с обърнато на гърба си лице, като Наполеон Бонапарт или като многоръкия танцуващ Шива. Вероятно последният портрет разкрива най-добре многоликия дизайн на божествения Старк, който не спира да танцува...
« "Зъбът", формована полипропиленова табуретка за фирма XO, 2002 г.
*Авторът е преподавател в ЛТУ, катедра "Интериор и дизайн за мебели".