Естетиката на мебелите трябва да доставя удоволствие на потребителите и да стимулира сетивата им. Добре е тя да събужда тяхното любопитство и да провокира чувството им за хумор. В този смисъл “ПРОВОКИРАЩ” дизайн не означава “изкривен” или “деформиран” дизайн. “ПРОВОКИРАЩ” означава “по-различен”, “необикновен”, “своеобразен”.
«    Дизайнер Вернер Пантон 

Дизайн или антидизайн?  
На този въпрос никога не може да се отговори еднозначно. Колкото и познато да ни звучи днес понятието “дизайн”, толкова са и неизвестните, които то крие в себе си. Много сфери – медии, реклама или производство, влагат в него различен смисъл. Значението му непрекъснато се разширява, но постоянната му употреба води до инфлация. Подобно на етикет то се прикачва на всевъзможни неща, често с цел да се повиши потребителското им търсене. Така се появиха “дизайнерски джинси”, “дизайнерски очила” и – което е връх на словесната безсмислица – “дизайнерски дроги”, които нямат нищо общо с произхода на думата “дизайн”.
« Седални мебели, които на пръв поглед изглеждат като разноцветни торби с цимент
Е, какво е дизайн? Съгласно определението на “Lexikon International Design” на RoRoRo (1994 г.) дизайн означава “формоизграждане на предмети от всякакъв вид”, съгласно критериите на функционалността и естетиката”. Наименованието на професията “дизайнер” не е нормативно защитено, така че по принцип всеки, който скицира нещо, може да се нарече дизайнер. Истинският дизайнер се стреми по най-добрия начин да обедени в едно цяло двете категории – функция и естетика.  
Дизайнерски анализ се прави в три аспекта: практически, естетически и символичен. Всеки от тях е изразен в различна степен в предметите. Практическият аспект взема предвид всевъзможните физиологични особености при употреба.  Естетическият аспект е художествено възприятие на даден обект и усещанията, които той предизвиква. Символичният аспект се определя от всички скрити и явни значения и стойности, с които свързваме обекта.

Формата като следствие на функцията
От появата на индустриализацията постоянно се зараждат течения, които с различни средства се противопоставят на отрицателните последствия от нея. Някои от тях са имали за цел да се постигне по-добра външна форма на индустриалните продукти. Това е довело до засилване на естетическия аспект на понятието “дизайн”. Представителите на модернизма и функционализма са изхождали от изискването формата на предметите да се определя от функционалното им предназначение и в никакъв случай да не е обременена с излишна декорация. Друга изходна точка е, че условията за индустриално производство налагат стандартен, прост, геометричен език на формата за направата на трайни и евтини продукти за масова употреба. Затова доскоро в естетиката на официалния индустриален дизайн е властвал функционализмът.

Попкултурата като противодействие
Още през 60-те години се появяват течения, алтернативни на функционализма, предимно от областта на младежката култура. Британската попмузика и американското хипидвижение създават "стила на поколенито на цветята", който съвместно с попарта оказва огромно влияние върху модата, графичния и мебелния дизайн. Характерна черта на този стил е превръщането на банални предмети от всекидневието и изделия на масовата култура в произведения на изкуството, предизвиквайки мисловни асоциации с реалността на елементарно равнище.
Попартът оказва най-съществено влияние върху дизайна, след като отваря границите към естетиката на всекидневните неща. Така дизайнът прави първите си плахи опити да се противопостави на доктрината на функционализма.
Италианският “радикален дизайн” с подчертаната си обществено-политическа мотивация поставя на преден план показната декоративност. “Радикалният дизайн” оказва съществено влияние върху появилите се след него течения в Италия – “Студио Алкимия” и “Мемфис”, макар че те отхвърлят стремежа към социални промени, характерен за “радикалния дизайн”.

Мемфис” – родител на  провокиращия дизайн 
В началото на 80-те години дизайнът решително отхвърля господството на функционализма, ергономичността и социалната обвързаност. Подбудители на този бунт са членовете на  миланската  дизайнерска група ”Мемфис”, ръководена от Еторе Сотсас. Техните произведения предизвикват световна сензация и освобождават дизайна в международен мащаб от ограниченията на функционализма. Творбите на групата “Мемфис” се отличават с подчертано пъстър и ярък колорит, получен чрез дръзки комбинации от материали и форми. Флиртът с декорацията и орнаментите е непринуден и изрязява необуздан порив към експериментиране, необвързан с функционални потребности.

Първообрази от всекидневието
Групата “Мемфис” е обърната преди всичко към всекидневието. Пъстрите пластмасови облицовки (“резопал”), използвани в баровете и кафенетата през 50-те и 60-те години, навлизат в интериора на частни жилища. Този материал, окачествяван от корифеите като “метафора на вулгарността, бедността и лошия вкус”, завзема застрашително големи територии.
Декоративните елементи са взаимствани от комиксите, филмите или пънкарската субкултура. Те са  крещящо пъстри или в сладникави тонове, подчертано кукленски или хумористични. Връзката им с ползвателите е спонтанна, а потребителските качества не играят съществена роля.
Материали като стъкло, стомана, ламарина или алуминий се възприемат по нов начин. Много от предметите за интериора имат вид на детски играчки или са вдъхновени от източни култури. Някои от колажите поставят декорацията в центъра на вниманието, а хаосът става основен принцип на аранжиране. Така творците правят паралел между необвързаността и мобилността на постмодерното общество.

“Казабланка” и “Карлтън”
Шкафът “Казабланка” и параванът етажерка “Карлтън” по проект на Еторе Сотсас са умишлено декадентски. Техният създател поставя под съмнение модернистичната догма за “добрия вкус”.
Пъстрите синтетични покрития на произведенията на група “Мемфис” са с шарки, измислени от самите дизайнери. Параванът етажерка “Карлтън” с ярките си цветове, налудничава форма и преувеличени размери може да се постави в помещението само изолиран от останалите мебели. Това правило важи за всички образци на провокиращия дизайн. Въпреки това “Карлтън” е не само впечатляващ декоративен елемент, а може да служи за преграда на помещението и като обем за съхранение.
«  Салонна маса " Flo" на Leolux

“Капелини” – предмети за интериора, пропити с поезия.
Друг пример за необичаен дизайн е италианската мебелна фирма “Капелини”, класифицирана като новатор в областта на цветовете, формите и структурирането на повърхнините. Това, което отличава “Капелини” от всички останали производители, е, че не издига цената като първостепенен критерий при създаването на нови мебели. Много по-важно е експериментирането. Според Джулио Капелини за иновационните продукти винаги се намира пазар. Не е учудващо, че днес фирмата му е лидер в ексклузивния свят на дизайнерския елит, а мебелите с тази марка се смятат за произведения на изкуството. Те са с изключително чисти и опростени до крайност линии. Емблематична е серията “План” на дизайнера Яспер Морисън, състояща се от разноцветни контейнери за съхранение на компактдискове, видеокасети и бутилки. Също и екстравагантната серия “Карта” на дизайнера Шигеру Бан, която се състои от параван, кушетка, стол и пейка, изработени от тръби от рециклирана хартия, избелен буков шперплат и бяла тъкан. 
« Дизайнер  Peter Shire, " Bel Air"   

Едра Мазей – неподвластен на времето и  злободневен
Едра Мазей е производител на мебели, счмятан за класик, определил насоките за развитие на модерния дизайн. Неговият “придворен” дизайнер Масимо Морози става духовен водач на естетическата школа от края на двадесети век с проекта си “Nuovo Domino” от 1985 година. Той си поставя амбициозната цел да извади на сцената “абсолютен модел на модерния дизайн”, който да е свързан с всяко съвременно течение. Творецът на формата се позовава на елегантни геометрични форми и залага на структурата на материала и групирането на отделните елементи от интериора. Тази художествена философия довежда до категоричното утвърждаване на Морози и създава траен фундамент за идващите поколения. При Едра Мазей  “духът на времето” е изразен по впечатляващ начин в моделите “Паспарту” и “Татлин”.

Своеобразен, но полезен
Необичаен и оригинален дизайн може да се открие не само при големите производители. Напротив – много от малките фирми са открили ползата да произвеждат малки серии или уникати. Въпреки цялата им любов към оригиналното те не бива да забравят едно: наред с красивия външен вид мебелите трябва да са и полезни. Защото добрият дизайн е не само успешно реализирана естетическа концепция. Добрият дизайн е едновременно стремеж към красота и удобство, свързани с хиляди нишки с ергономията и уюта.

Цитати:
“Относно феномена дизайн: и най-педантичните теоретици трябва да признаят, че само с логика, разум, технически постижения и безукорна естетика не могат да бъдат задоволени нуждите на социалното същество, наречено човек.”  
Хелмут Гзьолпойнтер, Анжела Харайнтер, Лауридс Ортнер Линц, 1980 г.

“Пънк, лукс, етно, микроелектроника, екология, апокалиптични страхове, удоволствие и наслада – всичко това са съставни части, от които врящият котел на дизайна бълва безкраен поток от обекти, от повърхностните модни течения до интелигентното обмислените и прецизно изпълнени иновации.”  
Албрехт Бангерт, 1991 г.

“Без съмнение през това десетилетие дизайнът експлоадира като бомба.”
Еторе Сотсас

“Ние сме наясно с цветовете. Цветовете са важна съставна част от колекциите на “Капелини”. Не вярвам в неутралната жилищна среда. Цветовете са важен елемент от нашия живот. Чудесно е, когато човек се прибира вечер вкъщи, цветовете да му се усмихват.”                              
Джулио Капелини, 1999 г.

Р Е Ч НИ К

Функционализъм: Стилово течение в архитектурата и дизайна, което издига техническата функция като общовалиден критерий на формоизграждането и отхвърля цветния колорит. Често се позовава на сентенцията на Съливан: “Формата е следствие на функцията.”   

Антифункционализъм: Движение, насочено срещу едностранчивото господство на функционализма. След 60-те години много дизайнери и теоретици се обръщат срещу ограничаващите и морализаторски изисквания на принципа за изграждане на формата, който превръща в еталон чисто техническата функция на предметите.    

Потребителска стойност: Стойността на даден продукт, измервана с годността да изпълни целта, за която е създаден, т.е. с практическата, естетическата и символистичната му функция. Често пъти се оценява едностранчиво.    

Попарт: Течение в изкуството на 60-те години, което превръща в своя тема продуктите на масовата и субкултурата като комикси, реклами, списания, филми и т.н., като ги иронизира или възвеличава. Оказало е съществено влияние върху дизайна. 

Хайтек: Стилово течение от края на 70-те и 80-те години, което естетизира техниката, прилагайки нейни елементи в архитектурата и дизайна. Характерни са видимите структурни детайли - тръби, инсталации, свързващи части и употребата на материали като стомана, ламарина, стъкло.

Постмодернизъм: В изкуствата, архитектурата и дизайна – течение, обединяващо опитите, правени в края на 70-те години, за преодоляване на упадъчния модернизъм и закостенелия функционализъм с отчасти иронични исторически стилови цитати и необичайни комбинации на форми и цветове. Силно оспорван през 80-те години и класифициран като инфлирало и спорно течение.

Нов дизайн: Течение от края на 70-те до края на 80-те години, което се характеризира със следните особености: отричане от идеологическия функционализъм, експериментиране, собствено производство и разпространение, малки серии и уникати, смесване на стилове, нетрадиционни материали, влияния на субкултури, ирония, хумор и провокация, размиване на границите в изкуството, формиране на групи.  

назад отпечатай изпрати запомни 1541