Спомняте ли си някогашните емайлирани купички за супа? От тях днес не яде дори и кучето. А разкривените талашитени шкафове с вечно увиснали вратички? Човечеството отдавна каза сбогом на грозните предмети и даде власт на дизайнерите да разкрасят света. Днес около нас бъка от шарени, привличащи погледа вещи. Дали обаче не се появява поредната опасност вещите да изядат хората? И има ли смисъл да се дават луди пари за неща със странна форма и провокиращ цвят, само защото искаме да изглеждаме по-заможни пред съседите? Какъв е смисълът на красивите неща?

МОЛЯ, СЕДНЕТЕ!
"Удобният стол трябва да се превърне в образ на самия себе си, да стане суперстол, притежаващ качествата на суперзвезда", казва канадският индустриален дизайнер Джърси Сиймор. Е, супер. "Те всички са обзети от една и съща страст - да направят стол, който да влезе в историята", иронизира колегите си дизайнерът Пиеро Лисони. Така или иначе столът е сред първите мебели на човечеството, а може би и първият, след като хомо сапиенс се е разделил с номадския начин на живот. И от тогава до днес той е нещо повече от мебел. "Столовете имат свое алтер его, казва шефът на "Витра" Ролф Фелбаум. Коя друга мебел има крака, ръце и гръб и е така близо до човешкото тяло?"
Столът е близък не само на дизайнерите на мебели, но и на нас, потребителите. "Леглото, масата и столът са нещата, които съдът не може да ни отнеме. Щом не можем да останем без тях, значи те са най-важните", смята Карл Лагерфелд. Столът е образ и на човешкото издигане, символ на кариерата. Започва се от табуретката и се достига до трона. Няколко хиляди години са били необходими на човека, докато развие уменията си от обикновеното трикрако столче да направи сложно конструираните столове. В средата на XIX век братята Тонет успяват след разработката на своя стол №14 да достигнат до индустриалното производство на столове благодарение на метода за извиване на дърво, поставено на водна пара. И досега проектирането и производството на мебели за сядане се смята за едно от най-големите предизвикателства пред мебелните дизайнери.
Един от тях, който явно има таланта да го прави, е Марк Робсън, все още неизписана страница в историята на дизайна. В "творението" си, наречено "Полет", той представя конструкция от карбонови нишки, използвани до този момент само във въздухоплаването. Материалът е по-скъп от стоманата, но в същото време несравнимо по-лек и много издръжлив. Седалката, направена 100% от полиестер, има "еластична памет", казва дизайнерът, което означава, че тя сама се нагажда към промените в тялото на седящия.

ДЖОБНО НОЖЧЕ
"Капушаду" се нарича малка камичка, произведена някога в Испания, която се носи на колана и чиито части могат да се свиват една в друга. Използва се като ножче за всекидневни нужди. През 1829 г. майстор Пиер-Жан Калмел от френското село Лайол използва испанския първообраз, за да започне производство на нов вид ножчета. Той изобретява конструкция от пера, която здраво държи острието както в изправено, така и в свито положение. По-късно ковачите започнали да украсяват металната част с изображения на пчели, мухи и листа от детелина. Или пък с малки разпятия, та да могат да се помолят на Бога и овчарите, които са далече от църквата. Често към острието на ножа се прибавяло и устройство за измъкване на коркови тапи от бутилки, а понякога и шило, което се използвало за поправка на кожените покривала на конете. В края на XIX век много от жителите на твърде бедната френска провинция потеглят към Париж. Всеки от тях носи в джоба си като талисман по едно ножче от Лайол. Скоро ножчето се превръща в обект на желанията на гражданите, които също искат да имат такова. Творбата на майстор Калмел започва да се произвежда от все по-изискани материали и да се продава навсякъде по света, само не и в Лайол. Ситуацията се променя през 1987 г., когато в селцето с 1300 останали жители се издига блестяща фабрика, от чийто покрив към небето стърчи 16-метрово острие на нож.
Идеята и проектът са на дизайнера Филип Старк,  който дава нови измерения на манифактурата на джобните ножчета. Днес под сребърния покрив на фабриката работят 104 души, които произвеждат от най-здравата стомана Т-12 800 различни видове ножове. Леко завитите им дръжки са от много скъп материал - връх на рог, слонова кост, маслиново или хвойново дърво. Откакто е създадена, фабриката непрекъснато увеличава производството си, като междувременно е достигнала 250 000 екземпляра годишно, повечето за износ.
Манифактурата на Филип Старк е и туристическа атракция. От ранна сутрин до късна вечер пред нея спират автобуси и любопитни туристи се тълпят към експонатите, изложени в стъклени витрини. Как ли би се разрязало сиренето с най-скъпото дизайнерско ножче на света? Туристите са не само любознателни, но и платежоспособни, доста от тях оставят в магазина към фабриката по 1000 евро за няколко ножчета.
Посетителите могат да влязат и разгледат как точно се произвеждат красивите ножове. В първата зала има преса, тежаща 300 тона. Тук при температура 1200 градуса по Целзий остриетата се коват и каляват. Следва финото шлайфане и сглобяването на дръжката. Във фабриката в Лайол работи и испанецът Вирхилио Муньос Кабалеро, избран за "най-добрия занаятчия на Франция". Той има собствено ателие, където приема индивидуални поръчки. Луксозните серии се продават най-добре в Барселона, казва шефът на фирмата Жерар Босин. Обикновените "лайолки" вървят по 50 евро. "Повечето французи носят любимия си нож цял живот в джоба. Някои от тях дори го вадят и слагат на масата, когато се срещат с приятели или отидат да се хранят в ресторант", разказва Босин. Разбира се, добрият нож има нужда от грижи - трябва да се чисти само със суха кърпа, дръжката не бива да се мокри. А ако "постоянният придружител" все пак се повреди, той може да бъде върнат в Лайол за поправка.
Във фабриката на Филип Старк на посещение пристигат и много официални правителствени лица. Един от тях е и външният министър на Германия Йошка Фишер, който обича да се хвали със своя лайолски нож.

ИМА ЛИ НУЖДА ГРАДИНАТА ОТ ДИЗАЙНЕРСКИ ВЕЩИ
Жените не могат да спят, ако се случи нещо с розите им. Мъжете най-добре се освобождават от агресията, когато косят градината. Децата обичат да обират черешите на съседа, а кучетата изсипват своята "купчинка" встрани от оградата. Едно е сигурно - малкото парченце земя, обрасло в зеленина, ощастливява и хора, и животни.
Градината е пространство на мира и спокойствието, на разтоварването и релакса, градината е върховен начин на живот. Днес повече от всякога. Всеки втори собственик на къща с градина възприема малкото късче земя под небето като място за осъществяване на собствените си идеи и проекти. В класацията на германците например градината е втората любима "играчка" след колата. Навсякъде по света хората възприемат ровичкането из лехите, борбата с плевели, насекоми и гризачи като хоби, висша лична свобода и изключителна романтика. "Искаш ли да си щастлив един ден, напий се. Искаш ли да си щастлив една година, ожени се. Искаш ли да си щастлив цял живот, стани градинар", гласи китайска поговорка.
Голяма част от съдебните дела по света се водят от хора със съседни градини. Градината е вид съревнование - чия трева е по-хубава, чии цветя са по-красиви, чии ябълки - по-сладки. Да не говорим за мебелите - там състезанието е безмилостно. Съседите дълго надничат през оградите, за да преценят кои мебели са най-шик.
Градината отвори нова пазарна ниша в Европа. Градинари, цветари, архитекти влизат в люта конкуренция, предлагайки все нови и разнообразни проекти за оформяне на зеленото пространство. Доста работа напоследък имат и дизайнерите на градински мебели. Най-модерните мебели в момента се произвеждат от материал, който доскоро се смяташе за неекологичен - рециклирана пластмаса.
На последното мебелно изложение в Милано нямаше дизайнер, който да не е работил с хай-тек материали, които са по-леки, но по-здрави от всеобхватната пластмаса. Понякога различителният белег между стайната и градинската мебел е само цветът. Това лято на мода са "слънчевите цветове" - оранжево, жълто, кафяво. Друга особеност на изложението е, че градинските мебели стават все по-скъпи, тъй като материалите им се оскъпяват. Според социологическо изследване всеки четвърти градинар - мъж, гледа на своята градинка като на престиж. За него тя е обект за хвалба и модна декорация. Жените са тези, за които градината остава удоволствие и място за почивка. За тях тя е повече романтика и по-малко повод за изтъкване в обществото. Затова те предпочитат традиционните дървени пейки и маси. "Кой е направил тези модерни градински мебели", пита с възмущение германската авторка на книги за градината Шарлоте Зелинг. "Това в никакъв случай не е жена. Дизайнерите със сигурност са мъже, защото само мъжете са такива фукльовци. Нито една жена не би напълнила градината си с толкова непрактични неща."

Източник: http://www.bta.bg/site/parallels

назад отпечатай изпрати запомни 1942