Меката мебел е може би най-ухажвана и най-скъпа в интериора. Тя продължава да държи буден интереса към себе си на дизайнери и производители. И как иначе – нали без диван или поне без едно меко кресло не можа да съществува пълноценно и най-семплият съвременен дом.

Тенденции 2004
Тенденциите вече не са така ярко очертани, защото демократизацията на модния процес е факт, което означава, че всичко е позволено и актуално. Но меката мебел все пак получи своите насоки на развитие на тазгодишните изложения в Кьолн и Милано. Няма големи обрати, продължава преклонението пред комфорта, но и стремежът за повече естетика. Диваните, фотьойлите, отоманките излъчват стабилност и лукс, не допускат големи компромиси нито във визията, нито във функцията. Новост са уголемените подлакътници, които не винаги стоят красиво.
Дори дизайнери от класата на Паоло Навоне предлагат спокойни, уравновесени решения в подчертано геометричен стил, с почти невидими крака. Седящият обаче на този диван усеща с пълна сила, че дизайнерът основно е заложил на удобството.

Размерът не е без значение
През последните години се наложиха екстравагантните и ексцентрични дивани и кресла. В началото те сякаш плашеха с огромните си мащаби, изискващи съответно и повече пространство. Един единствен диван може да завзема почти целия хол и по този начин да ограничи пространството на останалата мебелировка. А на всичкото отгоре струват безумно скъпо. Същевременно обаче тези дивани дават пълна свобода на своя собственик – на него той съвсем спокойно може да се отдаде на блажена дрямка, освен това те предлагат допълнителни екстри като подвижна поставка за лаптопа или подноса със закуската и т.н. И така излиза, че те дори пестят място за допълнителни масички или други аксесоари.
Едновременно с мебелите XXL обаче тази година плахо започна да се прокарва и противоположния им събрат – прибрани и семпли решения с опростен дизайн. Те напомнят много предшествениците си от 50-те и 60-те години. На този диван или фотьойл се седи стегнато, с изправен гръб, както подобава на една истинска дама или джентълмен.

Механизмът за разтягане е излишен
Познатият ни разтегателен диван е демоде от доста време. Старият вариант с пружина бе изхвърлен от борда именно от въпросния модел XXL. Освен това всеки мебелист знае, че добър диван с подобен механизъм няма, защото неговото вграждане разваля и фасона, и конструкцията му. За сметка на разтегателния обаче се появиха някои други механизми и приспособления все в името на комфорта. Като придвижващата се напред и назад облегалка, чупещата се възглавница, поставки за краката и т.н.

Чупещата се възглавница – хит на пазара
Още на миналогодишното изложение в Милано се наложи един дребен на вид, но изключително полезен детайл при диваните. Това е възглавницата, която по желание се пречупва така, че става спасително ложе за врата при по-продължително облягане. Нейната поява се наложи отново от новия огромен мащаб на меката мебел и променената и сравнително скъсена облегалка. Всичко това сега се компенсира от тази възглавница и все повече производители я въвеждат в своите изделия


Пълнежът прави дивана
Това е известно не само на производителите, но много скоро в ползата от добрите пълнежи се убеждават и самите клиенти. Когато диванът му започне да скърца или пропада и му изскочат пружините твърде скоро след покупката. Да не говорим за прекалено твърдото или вредното меко седене.
Големите фабрики в Западна Европа влагат много инвестиции в специални проучвания по отношение на ергономията и успяват да постигнат максимален комфорт и дълъг живот за своите продукти. Някои фирми след задълбочени изследвания разполагат с точна характеристика на зоните, които се оформят при сядането на един диван и съответно ги правят по-подсилени или по-гъвкави за седалката, гърба, подлакътниците. Там пълнежът е многослоен – на места с пенолатекс, другаде от дунапрен с различна твърдост, малко пух и ако трябва пружини.

Българската марка – все още длъжник
Дълго време си мислихме, че у нас не се прави качествена мека мебел. За разлика от корпусната или кухните, където имаме много добри постижения. Затова дизайнери и архитекти съветваха клиентите си да не пестят средства за вносна гарнитура. Всъщност основният проблем у нас е единствено в пълнежите – често на външен вид българските дивани изглеждат по-добре от вносните. Но вече и българските производители започнаха да влагат добри материали, да не разчитат само на дунапрена и да търсят максимално правилната конструкция.


По материали на сп. "Идеален дом".