Черният цвят, който доби огромна популярност и бе обявен за цвят на XX век, превърна улиците в Рим и Лондон, Атина и Париж в царство на сенките. Сезонната мимикрия в поведението на хората, наложила неписаното правило през зимата да се носят дрехи в тъмни тонове, се утвърди като целогодишна гротескна тенденция, продължила десетилетия. Доскоро дори през най-горещите летни дни яркото слънце в Европа огряваше една и съща улична тълпа от млади и стари в непретенциозни, лишени от блясък черни облекла. Никой друг цвят не е бил толкова обичан и желан през последните 100 години, както черният. Превръщайки се в масово и трайно явление, той сякаш загуби заряда на празничност и тържественост от по-далечното минало. Материите преднамерено изглеждат вехти и матови, кройките - безформени.
Режисьорът, който се покланя на сцената след всяка премиера, се разпознава по черния пуловер. Колкото по-авангардна е публиката му, толкова повече преобладава черното облекло в залата. Дисководещият управлява своя пулт в черни дрехи; секретарката, седнала зад монитора, излъчва елегантност и финес в черния си костюм. Този стил на обличане като че ли най-много подхожда на висшия управленски персонал. Костюмите в синьо, сиво или кафяво изглеждат неприлично шарени на фона на властващата мода. Единственото отклонение от черния цвят, което се допуска, е едва забележимо райе в по-светъл тон. Спирките на градския транспорт, на които сутрин чака трудоспособната част от населението, са в пълния смисъл на думата “почернели от народ”. Раздърпаните черни блузони вече не са символ на бедност.

Черното – цвят на интелектуалната съпротива
Децата на цветята – пъстроцветните хипита, въдвориха през 60-те години между другото и страстната любов към черното. Младите момичета, които с удоволствие се присъединиха към мъжките ценности и до днес демонстрират пренебрежение към традиционната женствена визия. Oблечените в черно туристки открай време са атрактивен акцент в колоритните и пъстри стари градчета. Някогашната провокация на хипитата днес се е превърнала в дълбоко вътрешно убеждение, дори в морален дълг. Студентите си купуват оръфани на вид черни фланелки, украсени с черепи и кръстосани кости, черни спортни обувки с мъртвешки глави на връзките и черни гривни с висящи черепчета. По този начин учащите отправят предизвикателство към една хилядолетна традиция, според която този цвят е запазена територия на скръбта. Черното винаги е било неприкосновен и забранен цвят. И до ден днешен той се използва за изразяване на всякакви забрани, на които човек винаги се съпротивлява вътрешно.
Черното е цвят на интелектуалците: чрез него те демонстрират своя вроден авантюризъм, който не се стъписва дори пред смъртта. Съвременните режисьори, облечени в емблематичните си черни пуловери, са духовни потомци на Бертолд Брехт, който още през 20-те години на миналия век си направи фотосесия в черен кожен костюм. Слепият музикант Хайнер Мюлер никога не се разделя с черните си очила. Жулиет Греко – черна като греха, е въплъщение на фаталната жена интелектуалка. Черният костюм е отличителен знак на хората на интелектуалния труд, които избягват всякакви орнаменти в облеклото. Флоралните десени са набедени за детински или старомодни, единственото, което се допуска, са дискретни надписи по дрехите. Интелигенцията, която владее силата на словото и притежава висока писмена култура, не може да си позволи да украсява с мотиви, наподобяващи изрезки от вестници или цитати от текстове, ризите и панталоните си, дори когато те са предназначени за свободното време.

Пълният вариант на статията може да намерите в брой 2/06 на сп. ДМТ!