Латинско название: Abies Alba Mil
Произход
Европа. Предпочита райони с плодородни почви. В Пиренеите се среща на надморска височина до 2000 метра.

Описание
Стъблото на елата е право и пълнодървесно. Достига на височина 30 - 40 m (по изключение и до 60 m) и диаметър до 1,30 m. Някои екземпляри живеят от 500 до 800 години.
Дървесината на елата е жълтеникаво до червеникавобяла. От смърчовата се отличава по по-кремавия си цвят и по тъмните  чепове (при смърча те са светли). Тя издава леко кисел аромат, а не смолест, какъвто имат смърчовете и боровете. Това е така, защото в дървесината на елата не се образуват смолни канали, което може да послужи като най-сигурен белег за нейното определяне. Слабо устойчива е на гниене, нападения от насекоми и сурови климатични условия. Плътността u във въздушно-сухо състояние е средно 450 kg/ m3.

Приложение
Еловата дървесина е предпочитана във водното и земното строителство поради по-голямата си трайност във вода. От нея се добиват стълбове и минни подпори. В домостроителството се използва като греди, за подове, врати, прозорци и т. н. Поради това, че няма смолни вещества и не притежава миризма, тя се използва за получаване на талаш, за направа на бъчварски съдове, които се държат постоянно във влажни помещения, амбалажни материали, каси и сандъци. В ролята си на резонансов материал еловата дървесина отстъпва на смърчовата.

Преработка
Дървесината на елата е без смола, лека и мека, лесно се огъва и съсъхва в слаба степен, но много се цепи. Полира се и се байцва много трудно и некачествено. Импрегнира се трудно. Трайността на импрегнираните стълбове е от 13 до 26 години. Дървените заготовки трябва да се подреждат особено грижливо на фигури и да се съхраняват в помещения с добра вентилация поради опасност от гниене.