Латинско название: Pinus Sylvestris
Произход
Европа. Предпочита области с пясъчно-глинести почви. В планините се среща върху скалисти места с надморска височина до 2000 метра. Като чиста горска култура се отглежда най-много в Северна Европа.

Описание
Стъблото на белия бор достига на височина до 40 m, а в изключителни случаи и до 48 m. Средният диаметър на стеблото му е около 1 m. Цветът на ядровата дървесина е червеникав, а след отсичане потъмнява още повече. Беловинната дървесина е жълтеникавобяла до червеникавобяла и слабо устойчива на нападения от гъби и насекоми. Годишните пръстени ясно се различават един от друг. Свежо отсечената  борова дървесина издава аромат на смола. Плътността на дървесината на белия бор във въздушно сухо състояние е 520 kg/ m3.

Приложение
Поради голямата си трайност и здравина дървесината на белия бор се използва широко в строителството, минното дело (крепежен материал), ж. п. транспорта (траверси), корабното строителство (мачтов материал). За производството на паркет, мебели, дограма, стенни облицовки, рязан и развиван фурнир.

Преработка
Дървесината на белия бор е лесна за обработване. Импрегнира се по-добре от смърчовата и еловата. Поради голямото съдържание на смоли, повърхностната обработка може да бъде затруднена. Дървесината на ядрото е по-трайна от беловината, но е по-малко еластична.