Разпространение
Смърчът е дървесен вид, широко разпространен в Европа и Северна Азия. У нас заема почти 1/3 от площта на иглолистните гори. Среща се главно в Рила, Родопите, Пирин и Витоша. Расте по северните изложения в планинския пояс между 700-1000 до 2000-2200 m надморска височина.

Особености на дървесината
Стъблото на смърча е право и пълнодървесно. Достига на височина от 40 до 45 m, а на места и до 58 m и диаметър в основата до 2 m и възраст до 1000 г. Дървесината на смърча е жълтеникавобяла до кремавожълтеникава и има слаб копринен блясък. Съставена е от зряла дървесина и беловина, между които не съществува разлика в окраската. В сурово състояние зрялата дървесина съдържа около 32%, а беловината – 110% вода.
След отсичане на дърветата от беловината на отреза се появяват смолни капки, които се отделят от живите смолни канали. По това беловината се отличава от зрялата дървесина. Освен това зрялата дървесина е по-лъскава, а беловината – матова.
В смърчовата дървесина се срещат различни недостатъци като отлуп, витораслост, смолни торбички, натискова дървесина, гнилоти, при които голяма част от дървесината е негодна за употреба. Най-често загнива долната част на стъблата на старите смърчови дървета.
Годишните пръстени са доста широки и добре очертани. Границата между два годишни пръстена е рязка, а преходът между ранната и късната дървесина в един и същ годишен пръстен е постепенен. Късната дървесина заема от 20 до 25% от ширината на годишния пръстен. Различава се от еловата дървесина по наличността на дребни и малко на брой смолни канали, разположени предимно в късната дървесина. Те се виждат при много гладък напречен разрез като светли точици, а в надлъжен разрез при добро осветление – като много дребни жълтеникави ивички. Сърцевинните лъчи са два вида – едноредни и вретеновидни, със смолен канал в средата. Сърцевинните лъчи в напречен разрез се забелязват много трудно с просто око.
Плътността на смърчовата дървесина във въздушно-сухо състояние е средно 470 kg/m3
По отношение на физикомеханичните си свойства смърчовата дървесина отстъпва на белборовата (плътност с 12% по-ниска и якост на натиск с 5-6%), но я превъзхожда по качествения си коефициент.

Обработка и употреба
Трайността на смърчовата дървесина, вложена в подземни и водни строежи, е задоволителна. Малка е трайността на неимпрегнираната дървесина, използвана като електрически, телеграфни и телефонни стълбове, т. е. в непосредствен досег с почвата.
Беловината на дървесината поради нападение на гъби от рода Ophiostoma се оцветява в синьо, но по-рядко и по-слабо, отколкото белборовата дървесина.
Дървесината на смърча се импрегнира с живачен двухлорид по метода на кисненето. Пропиваните материали трябва да престоят в импрегнационна течност най-малко 10 денонощия. Трайността на така импрегнираните стълбове е от 14 до 27 години.
Дървесината на смърча е лека, мека и еластична. Съсъхва малко, боядисва се и се байцва добре, полира се несъвършено и се импрегнира трудно.
Поради ценните си свойства като хубав бял цвят, малки чепове, правилен строеж, равномерно широки годишни пръстени, малка плътност, голяма еластичност и леко обработване смърчовата дървесина намира много широко приложение. Тя е най-доброкачествен материал в строителството, където се употребява като греди и подпори. Като мачтов материал смърчът заема трето място след белия бор и лиственицата.
Смърчовата дървесина се използва и в домостроителството за направа на подове, врати, прозорци и др. От нея се изработват кухненски и други мебели.
Най-качественият материал за направа на струнни музикални инструменти се добива от дървесината на стари смърчови дървета.
Смърчовият материал като лек се цени във вагоностроителството, където намира приложение в покривните конструкции и като пълнеж в стените на вагоните.
Смърчът намира широко приложение и като крепителен материал в мините. Особено ценна у него е предупредителната способност.
От смърчовата дървесина се изработват и бъчварски съдове за съхраняване и транспорт на мармалади, риба, масло, мляко и др., както и амбалаж за опаковка на плодове, яйца и други продукти.
За производство на целулоза и хартия смърчът има най-широко приложение от всички дървесни видове – 85% от световното производство на целулоза и хартия е от смърчова дървесина. Предимството й се състои в дългите дървесни влакна, малкото екстрактивни вещества, лесното избелване и обработване. При преработка на смърчова дървесина по сулфитния метод се получава приблизително 50% целулоза.
Смърчовата дървесина гори добре и се запалва бързо. Търси се като горивен материал за някои специални нужди, където е необходима голяма интензивност на горенето.
Чрез суха дестилация на смърчовата дървесина се получават дървени въглища, които са добър редуктор в железодобивната промишленост. При дестилацията се получават още катран и терпентин.
Смърчовата кора съдържа от 6 до 13% (средно 8,5%) дъбилни вещества, поради което от нея се получават дъбилни екстракти. Значението на смърчовия екстракт е особено голямо при приготвянето на така наречените “букети от дъбилни екстракти”.
От смърча се събира и смолата, чиито съставни части – терпентинът и колофонът – намират широко приложение в промишлеността и медицината.