Латинско название: Pirus Communis
Области на разпространение
Предполага се, че първаначално крушата е била отглеждана в древна Гърция, по-точно в Пелопонес, който бил наричан страната на крушите. Оттам благородната круша попада в Западна Европа. Днес тя може да се намери почти на целия континент. Предпочита дълбоки и богати почви. Като самостоятелен дървесен вид се среща предимно в градини, алеи и в покрайнините на гори.

Особености на дървесината на крушата
Най-често отглежданите семкови овощни дървета в нашата страна са ябълка, круша и дюля. Стъблото на крушата варира между 4 до 6 m и много наподобява ябълката. Дървесината й е кръговопореста. Особеното при този вид е, че в строежа си няма ядро, което е нетипично за плодните дръвчета. Проводящите съдове и сърцевинните лъчи не се забелязват с просто око. Надлъжният разрез не притежава блясък. Сърцевинните лъчи в дървесината на крушата рядко са едноредни, а по-често от два до три реда клетки. Дървесният паренхим е добре застъпен и е разпръснат между механичните елементи. Паренхимните клетки най-често са изпълнени с кафяво оцветени вещества. Плътността във въздушно-сухо състояние е 740 kg/m3. 

Обработка и употреба
Дървесината на крушата има малка трайност. Тя се цепи много трудно и има голяма твърдост и еластичност. Съсъхва в значителна степен, полира се и се обработва във всички направления добре. От крушовата дървесина се изработват доброкачествени линии, линеали, триъгълници, клупи и други измервателни инструменти, машинни части и др. От мазеруваната крушова дървесина се произвеждат доброкачествени фурнири. Понеже може да се байцва добре и в черни тонове, използва се като заместител на дървесината на абаносовото дърво. Намира широко приложение и в кухненското, търговското и офисобзавеждане, а също и в интериора на спалнята и всекидневната. Дървесината на крушата е хит на пазара в момента, особено в дизайнерската секция.