Латинско название: Guaiacum Officinale
Области на разпространение
Гваякът расте естествено в цяла тропическа Америка - по западните острови, в Хондурас, Панама, Колумбия, Венецуела, Мексико, Никарагуа и Гватемала. Този дървесен вид предпочита вечнозелените тропически гори. Самият гваяк също е вечнозелено дърво, което доста често се бърка с подобни нему представители. Различаваме го по отличителните му белези - кора, ширина на беловинната част, цвят и др.

Особености на дървесината на гваяка
Дървото има малки размери и расте много бавно.  На височина то рядко достига 10 m, в диаметър - до 50 cm,  но най-често само 25-30 cm. В повечето случаи стъблото не е с кръгло и правилно напречно сечение.
Беловината е тясна, светложълта на цвят и рязко отделена от ядрото. Самото ядро е зеленикавокафяво до маслинено. Между беловината и ядрото се наблюдава преходна зона, оцветена в светъл мръснобял цвят, но в съдовете u вече има отложени зелени на цвят вещества. Съдовете са много тесни, малобройни и се забелязват по-ясно само в преходната беловинна зона. Витораслостта е достатъчно добре изразена.
Плътността на дървесината на гваяка е средно 1220 kg/m3. На пипане дървесината е мазна. В прясно отсечено състояние се усеща приятна смолна миризма. Гваяковата смола, която се съдържа в дървесината, се е използвала в миналото за лечение. И до днес тя намира употреба в медицината. Дървесината е много твърда, необикновено жилава и съдържа голям процент мазнини.

Обработка и употреба
Поради характерните особености на дървесината му гваякът се цепи много трудно. Както ръчната, така и машинната обработка на този дървесен вид също е трудоемка. Въпреки високата твърдост обработващите инструменти се затъпяват в незначителна степен. Гваякът се стругова и полира добре, а при употреба на дървесината беловината се отстранява.
Поради голямата твърдост, трайността във вода и голямата съпротива спрямо изтриване дървесината на гваяка намира специални области на употреба. Тя се използва за направата на машинни части, лагери, зъбчати колела, лагерни черупки, валци, стругарски изделия и др. Досега са намерени много малко достойни заместители на дървесината на гваяка и тя продължава да се търси усилено.
По принцип като суровина този дървесен вид се доставя на тегло и се различават доминговски, никарагуански, кубински, ямайски и панамски гваяк. Най-качествен е материалът от Доминго, докато този от Бахамските острови е по-беден на смолисти вещества.