Латинско название: Robinia Pseudoacacia L.
Разпространение
Към род Robinia L. се отнасят 20 вида дървета и храсти, които се срещат поединично или в малки групи в Северна Америка между 43° и 35° северна ширина, както и в Мексико. В естествения си ареал те достигат до 1000 m надморска височина. От четирите дървесни вида в този род само бялата акация има значение за лесовъдството. През 1601 г. придворният градинар на френския крал Анри IV Жан Робиен интродуцира бяла акация от Вирджиния, Северна Америка. По-късно тя добива значение в залесителната практика. За периода 1960-1990 г. в  България има около 86 000 хектара бяла акация и основната част от тях е на възраст под 30 години. По продуктивност акацията няма конкурент, особено в някои райони на Северна България. Освен заради много бързия си растеж в млада възраст тя се цени и затова, че е вид, който се използва за укрепване на стръмни и ерозирани терени. Причини за масовото залесяване с насаждения от бяла акация са и многобройните положителни характеристики на нейната дървесина, която има най-висока естествена устойчивост сред видовете, растящи при умерен климат.

Особености на дървесината
Дървото на акацията достига на височина до 25 m, дебелина до 1,20 m и пределна възраст около 100 години. Има добра издънкопроизводителна способност и се размножава и по вегетативен начин чрез коренови пъпки. Акацията е ядрови дървесен вид. Дървесината й е съставена от много тясна жълтеникавобяла до светложълта беловина (от 3- до 5-годишни пръстени) и ядро с жълтозелен до кафявозелен цвят. След престояване на въздуха дървесината постепенно потъмнява. Годишните пръстени са сравнително широки и добре очертани. Непосредствено след отсичането дървесината има специфична миризма.
Тя е кръговопореста. Трахеите в ранната дървесина са широки, разположени са поединично или по-рядко на групи от два или три съда и се виждат с просто око. Съдовете в ядровата дървесина са запушени с тилли. Само съдовете в последните годишни пръстени и тези от кореновата дървесина са без тилли. Дървесните влакна са дебелостенни. Текстурата й е декоративна. Сърцевинните лъчи са съставени най-често от 3 до 5 клетки. В тангенциален разрез не се забелязват с просто око, а в радиален се появяват като лъскави радиални ивички.
Плътността на дървесината на акацията във въздушно-сухо състояние е 770 kg/m3.
Дървесината на акацията има извънредно голяма трайност както в надземните, така и във водните строежи. Това се дължи на тиллите и на някои вещества, които се съдържат в ядрото. Импрегнирането е трудно заради запушването на съдовете. Трудно е и сушенето й, като има опасност от деформации и поява на пукнатини. Препоръчва се атмосферно сушене. Камерното сушене при избор на подходящ режим също дава добри резултати. След сушене специфичната миризма на дървесината изчезва. Продължителното пропарване намалява опасността от деформации и увеличава якостта на слепване, но води до съществено изменение на цвета на дървесината.

Обработка и употреба
Механичните показатели на дървесината са високи и съответстват на тези на дъба, а понякога ги надминават. Тя е много твърда, с много високи стойности за якостта на натиск и опъване. Отличава се с висока еластичност и коравина. Въпреки високата си твърдост дървесината се обработва сравнително добре на струг и се полира отлично. Способността на дървесината за огъване е добра при приложение на подходящи режими на пропарване. Добре задържа гвоздеи и винтове, като е необходимо предварително да се пробиват отвори.
Описаните свойства на акациевата дървесина показват, че тя може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата й у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал. Използва се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване.
В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.