МЕБЕЛИ инфо - българският портал за бизнес и дизайн на мебели - Постмодернизмът: смесица от многолики стилове

Начало » Инфо » Статии » стилове в мебелите » Постмодернизмът: смесица от многолики стилове

Постмодернизмът: смесица от многолики стилове

Появата на постмодернизма в края на 60-те години се предопределя от настъпващите по това време промени в обществената нагласа. Развитите държави от Европа и Америка буквално рухват под натиска на мащабни протести. Различни опозиционни движения подлагат на непримирима критика механистичната организация на обществената система, господството на ширпотребата и технокрацията, авторитарната идеология и фалшивите ценности. В упорития стремеж да се измъкнат от контрола на пазара и официалните институции художниците от радикалните течения развяват знамената на "невъзможното изкуство", завоювайки нови територии на творческа свобода.
В архитектурата и дизайна особена острота придобива проблемът за отхвърлянето на закостенелите догми. Всичко се свеждало до личните стандарти за "добра" форма, обслужващи нуждите на стоковото производство и комерсиализма. Тази криза се преодолява към края на 70-те години, когато метежните настроения се сливат в мощната вълна на "новия консерватизъм". Позитивен отговор на критиката е намерен в многополюсната култура на постмодернизма.

Разнообразните форми в постмодернистичната архитектура едва ли могат да се подложат на някаква систематизация. Главните стилистични особености са склонността към динамичните, разрастващи се структури, криволинейните и скосени повърхности, внезапните прекъсвания и разслоения в обемите, извивките и плъзгането на осите. Основната идея на тези архитектурни решения е имитацията на разсеяни и хаотични конструкции.
Към края на 60-те години се сформира течението алтернативен дизайн, тясно свързано с авангардните направления в изкуството. Художниците творят в жанр гротеска и създават ехидни шаржове на "правилния", институционален дизайн, използвайки методите на попарта, концептуалното изкуство и неодадаизма. Например Франсоа Лалан сътворява легло във формата на отворена консервна кутия, пълна със сребристи надуваеми сардини. А огромният кожен носорог, създаден също от него, можел да се разпада на множество удобни за сядане части. Предметите си противоречат, изкривяват се чрез насмешка. Тези въплъщения на квазидизайна целят да предизвикат спор, да събудят размисли за съдбата на художественото проектиране и неговата социална роля.

Постмодернизмът съхранява и до днес тази насока и позиция на страничен наблюдател и коментатор на дизайнерската дейност.
Увлечението по попарта привнася нова струя и в естетиката на промишлените изделия. На мода излизат крещящо ярките цветове, гланцът, блестящите повърхности и синтетичните материали.
Появяват се мебелите еднодневки от промишлени заготовки, които се монтират от самия потребител. Като смел и своеобразен отклик на опаковъчните инсталации на Клас Олденбург се явяват столовете, изработени от многолистен картон, надуваемите възглавници и кресла от прозрачна материя. Към дизайнерската дейност са привлечени такива известни художници от попарта като Рой Лихтенщайн, Том Веселман и други.
Първото силно течение на радикалния дизайн възниква в Италия още в средата на 60-те години. През 1976 г. Алесандро Мендини сформира в Милано групата "Творческа алкимия". "Алкимиците" вярват в превръщането на баналните, ежедневни предмети в стилно изкуство посредством магията на художествената воля. Мендини създава серия творби, в които остарели мебели и еталонни изделия на известни проектантски фирми са подложени на "редизайн", т. е. те се боядисват, драпират и обличат наново, като се допълват със съвременни живописни елементи. По този начин старите вещи представляват "алхимично" преобразени, облечени в "дрехите" на импресионализма, сюрреализма и лирическата абстракция (дивана "Кандиси", 1978 г.; креслото "Пруст", 1979 г.).
През 1981 г. известният дизайнер Еторе Сотсас напуска тази група и основава друго авангардно обединение под името "Мемфис". Скоро то се разширява бързо за сметка на чуждестранни членове и придобива международна известност. Освен Сотсас в групата участват Андреа Бранци, Микеле де Луки, Матео Тун и други. Следвайки естетиката на колажа, художниците от "Мемфис" изработват своеобразна комбинаторна система, сходна с правилата на детската игра "Лего". Гладки разноцветни цилиндри и правоъгълници, дискове и конуси прилягат един към друг под различен ъгъл, формирайки структури, притежаващи обаянието на "наивното" детско творчество и самодейната игра. В креслата от серията "Мандарин", създадени за фирма "Нол", Еторе Сотсас намира оригинално решение в дизайна на подлакътниците. Те наподобяват неонови змии, обгръщащи празното пространство около седалката и облегалката.
Видните архитекти на постмодернизма - Роберт Вентури, Майкъл Грейвз, Стенли Тайгерман, Ханс Холайн, Чарлз Дженкс и О. М. Унгерс, внасят значим принос в проектирането на мебели. Вентури, отстоявайки взаимната връзка на декора с архитектурата и прилежащите ú изкуства, предлага за фирма "Нол Интернешънъл" масивен диван във викториански стил и серия широки ниски столове, украсени с резба и графични орнаменти в различни стилове. Мебелите на Майкъл Грейвз не съдържат целенасочени послания, но утежнената форма

на неговите клубни кресла, столове и маси с клоноподобни крака навяват спомен за архитектурата на европейските класици. В корпусните мебели на Грейвз, Дженкс и Волфганг Ранг се наблюдава смесица от различни архитектурни форми и епохи, иронично включени в контекста на детските игри. Така секциите от масивни шкафове, шкафчета и бюфети се надстрояват едни над други и завършват с островърхи кулички, навявайки мисълта за играещи си на кубчета великани.
За развитието на органичното направление в дизайна голяма роля изиграва внедряването на новия материал колоркор (изцяло оцветена, лесно поддаваща се на обработка слоиста пластмаса) на фирма "Формика". Впоследствие много от дизайнерите започват да го прилагат в творбите си, отдавайки значимото на неговите изключителни възможности. Така например от колоркор дизайнерът Стенли Тайгерман изработва лентообразно огъващи се кресла, приличащи на плажни шезлонги. По това време в Англия и САЩ възниква модата на ръчно изработените мебели. Занаятчийското производство съхранява привързаността си към старите, солидни и вечни предмети.
Преобладаващите в постмодернизма масивни форми като цяло изтласкват леките линии и компактните обеми с

интернационален стил. Диапазонът от стилови взаимствания обхваща всички архитектурни епохи до днес. Течението на минимализма, представено от Филип Старк, Широ Курамата, Антония Астори, приема основния принцип на функционализма за лаконичната форма, довеждайки я до схематичния пространствен чертеж. В сгъваемите мебели на Филип Старк се чувства не толкова грижа за удобството и икономичността, колкото упоението от играта, самоцелните трансформации, сгъването и разгъването на конструкциите.
Постмодернизмът изравнява всички методи за художествен израз, поставяйки се в ролята на метаезик. Той не прави разлики между възвишената риторика на класиката и изпадналото просторечие, между архаизмите и неологизмите, между каноничната лексика на академичното изкуство и ярките плакати на уличната реклама. Именно затова той позволява и шкаф във формата на плажна кабина (Алдо Роси), и рискованата шега с падащите и излитащи седалки (Херман Валденбург), и ефектно осветените, преднамерено нефункционални комплекси, повече приличащи на авангардни инсталации (Андреа Бранци, Рон Арад, Уендел Касъл), и дори опитите на овеществената лирическа абстракция и живопис на "новите диви" (Широ Курамата, Дени Лейн). Единствено недопустими са авторитарният монологизъм, претенциите за изключителност. Инициаторите на движението постмодернизъм са против морализиращата идеология на функционализма и неговите императиви за универсален стил.
Новите творчески течения в изкуството, дизайна и архитектурата оказват влияние и върху интериорния дизайн. Той бил свободен да варира между педантичните реставрации и волните перефрази, колажите с парченца от различни епохи и сливането на отделни хармонични линии. И всичко било позволено и уместно в съставения от многолики стилове постмодернизъм.

назад отпечатай изпрати запомни 2217