Двата традиционни центъра в едно жилище са стълбата и огнището. Унификацията на живота в средата на миналия век отстрани тези два елемента от нашите домове. Тяхната липса обезличава интериора и превръща жилището просто в кутия за живеене. Това обяснява огромния интерес, на който се радват мезонетите през последните десет години, въпреки някои техни недостатъци. Освен в нови жилища стълбата е задължителен елемент и при реконструкцията на стари къщи, когато желаем да обединим два етажа или да оползотворим подпокривното пространство.
И в двата случая стълбата автоматично се превръща в акцент, с който задължително трябва да се съобразяваме. Това превръща изборът на място за стълбата в първостепенен фактор за нейните качества. На този етап консултацията с архитект специалист е задължителна. Условно възможностите са две – стълбата да бъде поставена в антрето или в дневната. В първия вариант решението е по-функционално, тъй като двете основни групи на жилището – нощна (спалните помещения обикновено са на горното ниво) и дневна част, се разделят най-ефективно. Основната черта на съвременните жилища е преливането а техните обеми и части с цел пълноценно оползотворяване на площта. Затова далеч по-атрактивно е да поставите връзката между двете нива в дневната. Още по-интересно решение може да се получи, ако стълбата е поставена в пространството на галерия, т.е. пробиване между двата етажа над дневната. При реконструкции обикновено се налага да се пробива стоманобетонната плоча (или градоред) между двата етажа. Това означава, че е необходимо допълнително укрепване, т.е. задължителна консултация с инженер-конструктор.
Обикновено изборът на мястото на стълбата предопределя и нейната форма. Разнообразието от стълби е огромно, те могат да бъдат прави (едно-, дву- и трираменни), вити, с неправилна форма или комбинация от няколко различни типа. Често срещана грешка е първо да изберем типа стълба, а после да търсим място за поставянето й. Ходовата линия на всяка стълба, независимо от нейния вид и форма, отговаря на една и съща формула 2h + b = 62-64 cm, т.е. два пъти сборът на височината на стъпалото плюс ширината му трябва да варира от 62 до 64 cm. Ако не спазите това правило, при качване крачката ви ще се обърква. Единствената стълба, при която тази формула на важи, е т.н. тип “пачи крак”. При нея стъпалата се застъпват, което затруднява качването и слизането. До нея би трябвало да се прибягва само в случаите, когато сме силно ограничени откъм пространство. Оптималната височина на стъпалата варира от 15 до 18 cm, но при реконструкции се допускат и по стръмни стълби. Добре е стълбата да е ажурна, т.е. с възможно най-много отворени части. Най-лесният начин да се постигне това е без контрастъпала (вертикалната част между стъпалата). В това отношение най-икономични са конзолните стъпала, при които няма пряка връзка, а всяко се закрепва към стената.

По материали на сп. "Твоят бизнес"

назад отпечатай изпрати запомни 2488