Мебели.инфо

Начало Фирми Каталог Инфо Форум Издания
English

Начало » Инфо » Статии » стилове в мебелите » Стил Луи XIV - френски барок


Стил Луи XIV - френски барок

Арх. Регина Райчева
Помните ли креслото, на което седна папа Йоан-Павел Втори на тържеството в негова чест на площада в Пловдив? То беше произведено от български мебелисти, но знаете ли в какъв стил е то?
Може би ще се ориентирате, ако следите новата ни рубрика за мебелните стилове. В тази поредица ще ви запознаем с основните мебелни стилове от XVII  век до днес. Избрахме този период, поради факта, че включва основните кралски стилове, както и други декоративни стилове, които се копират и възпроизвеждат до ден днешен.
Трудно е да се обхванат в няколко страници особеностите на дадена стилова епоха. Възникването на всеки стил е особена сплав от исторически събития и видни фигури, от архитектура, изящните и декоративните изкуства на епохата, както и от цялостния културен, политически и икономически живот. Ето защо не е възможно пълното разкриване на даден стил, като се концентрираме единствено върху външните, формални белези на мебелите; редица елементи при украсата на мебелите са всъщност архитектурни елементи, смалени по мащаб и приложени по различен начин и материал. Така от полезрението ни ще изчезне цялостният ансамбъл, създаван от архитектурата, интериорната декорация, произведенията на изкуството и всички ония изделия, които редом с мебелите създават единната среда, на чийто фон се развива историята на човечеството.
С една дума, ще се стопи синтетизмът на даден стил. Казано образно, всеки мебел е част от голям пъзел, със специфична роля и място в големия спектакъл на епохата.
Може би е обратното? Във всяко изделие се отразяват като в капка вода величието и духът на времето. Това явление именно историците наричат "стил".

СТИЛ "ЛУИ XIV" - ФРЕНСКИ БАРОК
XVII век е времето на голямо величие за Франция. Това е времето на абсолютизма, на Краля-слънце Луи XIV, замъка "Версай", грандиозната архитектура на френския барок, на парковете и градоустройствените проекти и произведенията на декоративните изкуства. Неподражаемата личност на краля се превръща във фокус на това време на великолепие, оставило блясъка си и върху следващите векове. И днес то е причина за обаянието на бароковите мебели, символ на съвършенството и абсолютното господство на френското мебелно изкуство в Европа.

Възникването на стила барок става възможно в резултат на целенасоченото меценатство на френските занаятчии, които изработват интериорни предмети. Осигуряват им се ателиета и жилища в Лувъра, създава се Кралската манифактура в Гоблен, в която работят над 250 различни майстори, ръководени от художника Льобрьон. Кралят има право да обявява за майстори талантливи хора, които поставя под покровителството си, като им осигурява поръчки. Те имат особения статут на "кралски мебелисти".
« Bureau Mazarin (бюро Мазарини) (1680-90) с фурнири от абанос и черупка от костенурка и месингови инкрустации. Краката са във формата на бюстове с глави на младежи, изработени от резбована и позлатена дървесина. Антиквариат.
Така наред с екипите от архитекти, живописци и паркостроители - прочутото трио на замъка "Версай"  Луи льо Во, Шарл Льобрьон и Андре Льонотр, а по-късно и архитектът Жул-Ардуен Мансар, художникът декоратор Жан Берен, чертожникът и гравьор Пиер Льопотр, в историята ще останат и имената на майсторите на абаноса Андре-Шарл Бул, мебелистите Шарл Кресан и Жан-Батист Тилиар, резбарят Доменико Кучи, златарят и леяр на бронз Жак Кафиери, специалистите по лакове братя Мартен и др. Всички тези майстори са членове на професионалните гилдии на майсторите на абанос, дърводелците, леярите и гравьорите на бронз, златарите. Андре-Шарл Бул, майстор на абаноса, е особено известен с това, че изработва мебелни врати и табли с т.нар. "инкрустация Бул".При нея едновременно се изрязват два залепени листа - единият от тънък слой костенуркова черупка, а другият от месинг. След изрязването листовете отново се сглобяват на принципа негатив-позитив, при което се получават два отделни листа, използвани за фурнироването на два мебела от един комплект. Знае се също, че Бул фурнирова неукрасените повърхности с абанос.

« Комод в стил "Луи XIV Бул" с инкрустация от месинг и костенуркова черупка.  Извитият фронт е декориран с premiere partie, а страниците са фурнировани с contre partie. Декорацията на плота включва  женска фигура върху люлка, заобиколена от гротески a la Berain.
Техниката на фурнироване, която използват майсторите на абаноса, всъщност означава слепване на значително по-дебели листове от този материал, с дебелина 8 mm, като по този начин скъпият материал се пести. Майсторите на абаноса принадлежат към отделна гилдия и единствено имат правото да обработват този вносен материал, както и да правят мебели с интарзии. За всяка от тези инкрустации майсторите се вдъхновяват от декоративните разработки, издавани в албуми с гравюри, от художници като Шарл Льобрьон и Жан Берен.
« Шкаф кабинет, фурнирован с абанос, приписван на Бул, фурнирован с липова дървесина, черупка на костенурка и сплав от олово и калай. "Уолъс Кълекшън", Лондон.
Освен интарзиите и инкрустациите "Бул" мебелите се декорират с чудесно изработени ъглови позлатени бронзови фигури, шилдове за ключалки, видими панти, маски на бога слънце Аполон, декоративни "обувки" за краката на мебелите, декоративни апликации за центъра на царгите при комодите. Те се изработват чрез леене на бронз, гравиране и накрая позлатяване. Наред с абаносовата дървесина през бароковата епоха майсторите -дърводелци и резбари (също отделна гилдия, която обаче има право да работи само с местни дървесини), произвеждат всички решетъчни мебели (столове, кресла, канапета, маси, писалища и легла), използват всички местни широколистни дървесни видове като бук, дъб (който държи първенство), орех, и - което е интересно - иглолистна и липова дървесина.
Предполага се, че последните два типа дървесина се използват или за да снижат цената на основата на мебел, който после се позлатява, или защото тази дървесина лесно се резбова. Те също се използват като основа за боядисване и позлата след подходящо грундиране. С тази дейност се занимават майсторите от гилдията на бояджиите и лакьорите. 
През XVII век мебелите често се боядисват в ярки тонове - червено, зелено, синьо и жълто, като наред с тях ярките тъкани (гоблени, кадифета и дамаски) и позлатата на мебелите, красивите композиции по вратите на шкафовете, богатата палитра от материали се допълва още и от мебелите, изработени от чисто сребро за кралския двор. За зла участ от тях са останали много малко, тъй като били претопени, за да се плати със среброто на войниците на Луи XIV. В допълнение към скъпоценните метали и животински продукти като слонова кост, рог и черупка от костенурка използваните дървесини са увеличени по брой, като включват също бадем, чемшир, круша и джел.

« Комод от Бул за апартаментите на Луи XIV във "Версай" (1708/09). "Мюзе насионал дю Шато дьо Версай".

ФЛОРЕНТИНСКАТА МОЗАЙКА
“Флорентинската мозайка”, или инкрустацията с полускъпоценни камъни, е една техника, която бележи автентични моменти на великолепие през времето на късния Ренесанс и барока във Флоренция и почти във всички европейски кралски дворове. Маси, комоди, медалиери, украсени с тази особена декорация, били част от кралските подаръци, които суверените на епохата си разменяли. Знае се, че скъпоценните камъни на Медичите винаги са били много харесвани. Още Пиеро и Лоренцо обичали да колекционират и възлагали поръчки на търговци да издирват най-красивите екземпляри от далечни страни в Европа и Азия. Козимо де Медичи, първият велик херцог на Тоскана, и Фердинандо Първи смятали не само да ги колекционират, но и да ги употребяват при направата на плотове с мозайки, които били вмъквани в обзавеждания от висока класа. С тази цел те създават във вила “Сан Марко” една лаборатория, където събират най-добрите майстори на скъпоценни камъни и започват да изработват плотове на маси. Впоследствие през 1588 г. лабораторията се премества близо до Уфици, където с ново нареждане добива името “Фабрика за скъпоценни камъни”. Оттогава в правенето на “флорентинска мозайка” няма особени промени, при някои занаятчии продължава и досега. Първата операция се състои в подготовката на картона с рисунката, която трябва да се нанесе. Върху камъните, избрани според необходимия цвят, нарязани на тънки плочки не с помощта на острие, а на трион, майсторите залепват картонени шаблони според мотива, който се прави. Фината майсторска работа е избора на оттенъка на цвета, за който се използват естествените петна на камъка, и чрез финото следване на естествените кривини прави невидима линията на съединението. След като се изпълни мотивът, за да получи инкрустацията здравина (инкрустацията обикновено не надхвърляла три милиметра дебелина), тя се прикрепва към плот от шисти (ардезия). Между най-фините изработки е масата с осмоъгълен плот, изпълнена по рисунка на Лигоци за Фердинандо II Медичи, изложена във Флоренция в “Трибуна дели Уфици”, както и онази в “Музео дели Ардженти”. Пак във Флоренция пример за приемственост на великолепието на тази техника е т. нар. маса с музите, техника на интарзия с полускъпоценни камъни от 1851, показана в “Галерия Палатина” в “Палацо Пити”.
През барока производството на “каменни картини” заинтересувало повечето крале. Кралят на Неапол, който отива на официална визита през 1732 при великия херцог на Торино, така се запалил по тези творби, че след като се завърнал в своя град, основал “Кралска лаборатория за скъпоценни камъни”. Луи XIV имал собствена работилница за скъпоценни камъни; други подобни не липсвали и при кралете в Германия и Испания. Накрая трябва да се каже, че това изкуство, разнесено по света от войници от италиански произход, достига до знанието на индийските управници и приложението му в интериора на Далечния изток.

 


Потребител:
Парола: