Мебели.инфо

Начало Фирми Каталог Инфо Форум Издания
English

Начало » Инфо » Статии » стилове в мебелите » Стил Луи XV - Рококо


Стил Луи XV - Рококо

Арх. Регина Райчева
Стилът обхваща периода на царуване на френския крал Луи XV (1715-1774 г.). Трябва да уточним, че въпреки името си, стилът всъщност е налице от ок. 1730 до 1760 г., като бележи своя връх в периода 1740-1760 г. Още по времето на царуването на Луи XV обаче започват да се наблюдават критики и нови тенденции, които довеждат до следващия стил – Луи XVІ.
Другото име на стила – рококо, произлиза от думата рокай и означава характерния асиметричен декоративен мотив от епохата, изобразяващ мидена черупка. Този орнамент се появява още в края на барока и регентството, а това течение се засилва след 1730 г. от творчеството на такива творци като Опенор и Мейсоние, основните автори на екстравагантните форми.
В архитектурата се наблюдава следното: резиденциите на аристокрацията и буржоазията стават по-малки, по-удобни. Започват да се аранжират групи от мебели в центъра на помещението; за тази цел мебелите започван да се изработват на комплекти. Както видяхме в предната статия, тази тенденция се наблюдава още през периода режанс, поради което се появяват мебели, които вече не се подреждат плътно до стената и затова имат извита форма на облегалката. Отделните стаи придобиват конкретна функция, обзавеждането я следва и се стреми към по-голямо удобство. Помещенията се специализират – трапезарии (изобретението на 18-ти век), музикална стая, будоар, дневна. Изчезват бароковите гипсови декорации и мраморните пиластри по стените. Декорацията на помещенията включва таблени ламперии, оцветени в бяло, светло зелено, светло синьо, с позлатени профили на таблите. Цокълната ламперия обикновено определя линията на плота на конзолните маси (те по правило се проектират заедно с лампериите),  както и облегалките на столовете и креслата, предназначени да стоят до стената. В таблите на лампериите се разполагат декоративни живописни платна, огледала, копринени тъкани, хартиени тапети, гоблени, рисувана декорация ‘шиноазри’ и други екзотични сюжети, заети от китайски рисунки върху паравани и други предмети, внесени от Китай. Подовете представляват чудесни мозаечни паркети в сложни схеми.
При мебелите, епохата на рококо е времето на навлизането на махагона, амаранта, палисандъра, виолетовото дърво, сатеновото дърво – все екзотични дървесини, които се ползват наред с бук, дъб, орех, бряст, дива череша. В декоративната схема на помещенията активно участват и боядисаните в ярки тонове дървени части на мебелите. Обикновено това са комбинации от два цвята – синьо и бяло, розово и зелено, розово и бяло, жълто и сребърно. Позлатата продължава да се ползва при богато резбованите детайли. Тапицериите са: копринена дамаска с десени на цветя, фигурален сатен, печатни памучни тъкани за летни тапицерии и показват значително разширения кръг от текстилни материали, използвани за мебели за седене, наред с кожата и с тръстиковата плетка.
През периода рококо във Франция творят редица видни майстори, като Жан-Франсоа Йобен, германец по рождение, избран за кралски мебелист през 1754 г., известен като специалист по техниката маркетри. Бюрото на Луи 15 е негово дело, довършено по-късно от друг известен негов сънародник – мебелистът Жан-Анри Ризнер. Йобен също работи много за мадам дьо Помпадур – една от любовниците на краля, която се слави с безпогрешен вкус по отношение на мебелите и декорацията. Известен специалист по бронзовите апликации е Жак Кафиери. По това време се използва една технология на живачно позлатяване, която включва покриването на изделието от бронз с амалгама от живак и злато. След това изделието се изпича при висока температура, като живакът се изпарява, и остава тънък слой от злато. Така направените бронзови апликации представляват истински бижута, прикрепени към фронта на мебелите. Лакираните табли са друга често срещана декорация. Колекционирането на китайски лакирани изделия – паравани, шкафове, сандъчета – става истинска мания, след като Източно индийската компания започва да ги внася от далечния изток в Европа. Европейските майстори започват да имитират китайските лакове още през 17-ти век. Техниката на лакиране достига върха си при братя Мартен, на чието име е кръстена – ‘верни Мартен’, разработен на базата на смес от шеллак и алкохол, или други смоли. Около 40 слоя са необходими, за да се създаде блестящата повърхност. При нанасянето на всеки слой се изчаква той да изсъхне напълно, след което следва шлайфане. По-нататък този фон служи за основа на нанасяне рисунката, често пъти изпълнявана със златна боя. В други случаи се използва оригиналната китайска лакова живопис от внесени мебели или паравани. Освен лакирани табли, през рококото започват да се употребяват плакети (плочки) от севърски порцелан за декорация (както е при бюрото на Луи 15). На мястото на порцелановите плакети понякога слагат плочки от оцветено стъкло, като се лакират на местата на фона, а фигурите се виждат метални или златни от поставеното зад стъклото метално фолио или позлатен бронз. Тази техника е наречена ‘вер егломизе’ по името на автора - парижкия мебелист Жан-Батист Гломи. И накрая, за плотовете на конзолните маси и комодите се използват разнообразни по цвят и жилки мрамори.
Основен декоративен мотив е мидената черупка. ‘С’-криви и ‘S’-криви линии, волути, акантови листа, скали, цветя – под формата на букети, кошници с цветя, цъфнали клонки и др. Мотивите се разполагат в асиметрични композиции, често пъти без да следват логиката на мебела – например бронзовите апликации при комодите не следват очертанията на челата на чекмеджетата, а преминават през тях.
Мебелите за седене са различни видове кресла, столове, канапета. Извивките напълно са завладели конструкцията. При краката се ползва формата кабриол, стъпила с волута върху токче. Царгата е извита, с резбован в центъра мотив рокай и се съединява без видима фуга към краката. Седалката има форма на подкова, а облегалката – на картуш или овален медалион. Когато е вдлъбната, се нарича ‘гондола’(‘кабриолет’). Подръчниците представляват волути, подпряни на извити опори, които се сглобяват навътре в страничните фризове на седалката, за да може да има място за кринолините на дамите. През рококото се появява типът бержер, който представлява кресло със затворени до долу тапицирани подръчници, извита облегалка с ‘крила’ за подпиране на главата, и отделна възглавница на седалката. Канапетата се проектират в комплект с креслата, имат различна дължина, но за разлика от барока, облегалката е цялостна, овална или с друга форма. ‘Отоманката’ е канапе с две цилиндрични възглавници в двата края. Така нареченото дневно легло или шезлонг е мебел за почивка през деня, с облегалка - гондола от една (‘дюшес’) или от две части, представляващи всъщност две обърнати едно към друго кресла (‘дюшес бризе’).
Леглата също се радват на голямо разнообразие. Типът с четири колони и балдахин от бароковата епоха излиза от мода, на негово място идва легло без колони, с конзолно окачен балдахин с по-малка от леглото дължина. Т.нар. ‘полско’ легло има еднакво високи задна и предна табла, като от четирите му края излизат огънати метални пръти, подпиращи малък балдахин с четири завеси, завързани към металните пръти.
През епохата рококо се правят най-различни видове маси. Конзолните маси са резбовани, позлатени, с плотове от мрамор. Поставят се под огледало, между два прозореца, и са свързани с таблите на ламперията. Конзолите имат ажурно резбовани царги, краката са с форма на волута, красиво свързани с декоративна резбована шпросна. Масите за игра на карти са със сгъваем плот, закрепен върху конструкция на четири крака, при който единият се отваря назад на панти, за да може върху него да стъпи клапващата се част на плота. Масите за ръкоделие представляват съвсем малък комод с тънки високи крака и бронзов парапет на плота, за да не падат кълбетата. Масите за карти обикновено са облицовани със зелено сукно от вътрешната страна, а от външната страна на плота по правило се изработва интарзия. В ъглите имат кръгли поставки за свещи. Нововъведение в епохата са тоалетките (‘коафьоз’). Те представляват масичка с плот, разделен на три части. Крайните части се отварят навън на панти, като се ползват за рафтове за тоалетни принадлежности. Средната част се повдига нагоре и назад, и има огледало, придвижвано напред по два нута. Под нея има изтеглящ се плот, а под него – чекмедже. Мебелите с механизми са особено популярни през 18-ти век. Бюрото-цилиндър, въведено в средата на века, е ярък пример за това. Има правоъгълен плот, покрит с капак във форма на четвърт цилиндър. Чрез натискане на копче, цилиндърът се завърта и се разкрива изтеглящ се плот за писане, облицован с кожа. Зад него са разположени редица малки отделения за хартия, писмени принадлежности и мастилници. Отгоре мебелът е увенчан от три страни с бронзова балюстрада. По принцип за такива бюра са характерни механизмите за отваряне на тайни чекмеджета, известни само на собственика му. И стандартното плоско бюро продължава да е актуално – обикновено се поставя в библиотеката. Плотът му се облицова с кожа, има правоъгълен силует с криволинейни кантове. В единия край се прави надстройка за хартии и прибори за писане с няколко рафта, с или без врати, която също може да бъде отделна стойка до бюрото. Най-модният мебел в стил Луи 15 си остава комодът. През тази епоха се появяват т.нар. комод бомбе, или шкаф, издут от трите страни, с мраморен плот и две или три чекмеджета. Декорацията се състои в маркетри, метални апликации и лакова живопис. Обикновено се поставя под огледало с позлатена рамка в същия стил, като заедно със стената зад него образува цялостен ансамбъл.

Фурнири и интарзии
Майсторите на абаноса (ébénistes) прилагат фурнироване, интарзия или маркетри за декорация на корпуса на мебелите. Традиционни места за нея са плотовете и вратите. При техниката маркетри детайлът се кашира с декоративен фурнирен лист, получен по следния начин: залепват се плътно една до друга дървени призми от различен дървесен вид. След това полученият съставен блок се нарязва напречно със специален трион за рязане на фурнири. По правило полученият декоративен лист има геометрични мотиви (ромбове, квадрати).
При фурнироването декоративният вид на мебела  се получава само от един дървесен вид. Листовете фурнир се сглобяват според фладера и цвета; после се подреждат върху дървесната основа на мебела. В зависимост от фладера и формата на отделните елементи се получават различни ефекти – на ромбове, лъчи, сърца, четирилистни мотиви, ‘диамантени’ или многолистни мотиви. За рамкиране на такава табла на вратата се използва друг вид фурнир с обратна посока на влакната. Границата между тази рамка и таблата се подчертава с тънки ивици светъл фурнир от джел или върба.
Интарзията е много по-трудоемка техника. Както при живописта, декоративните мотиви добиват обем благодарение на светлината и сянката. Фурнирните парчета се байцват в червено, зелено, сиво и жълто; третират се с киселини или се заравят в горещ пясък, за да се получат тъмните тонове и точния нюанс, необходим за местата в сянка от рисунката. Днес е трудно да си представим първоначалната яркост и оригиналност при тези цветни интарзии, понеже въздействието на светлината и стареенето на дървесината причиняват избеляване на цветовете. Те се запазват в първоначален вид само от вътрешната страна на мебела и под бронзовите апликации. За да предотвратят този проблем, майсторите използват, където е възможно, естествените цветове на дървесината, за да създадат вейки с цветя, букети в кошници и вази, пейзажи, шиноазри, геометрични мотиви и архитектурни фасади.  През целия век се употребяват скъпи материали за инкрустация, като седеф и рог. Мебелите се полират с восъчна политура или ‘верни дьо Вениз’ – смес алкохол, сандарак, масло, мастик и латексова смола.

Речник
Рококо
– това е комбинирана дума, получена от две френски – Rocaille (декорация с чакъл) и Coquille (черупка) и е другият термин, използван да обозначи стила Луи XV.
Рокай -  орнаментите, наречени ‘рокай’ се появяват за пръв път в изкуствените пещери в бароковите паркове. Терминът ‘рокай’ произлиза от френската дума ‘roc’(скала) и coquille (черупка), за смес от хоросан, чакъл и морски черупки, използвана за декориране на такива пещери. В контекста на мебелите, този термин обозначава един от главните асиметрични мотиви – мидената черупка.
Шиноазри -  живописвани ‘сцени от Китай’. Всъщност това са фантастични сцени, които изглеждат екзотични и китайски за хората от 18-ти век, без да бъдат исторически автентични.
Верни Мартен – термин, използван за лакове във Франция, имитиращи ориенталските лакове. Тези лакове са свързани с четиримата братя Мартен, които получават монопол върху имитационните релефни лакове през 1730 г., подновен през 1744 г. Тяхната специалност са боядисаните мебели, за които най-често се отнася терминът ‘верни Мартен’.
Китайски лак – техника, при която изделието се покрива с дебело многослойно лаково покритие на базата на алкохоли и смоли, в различен цвят (черен, зелен, червен). Отгоре се нанасят златни или други цветни релефни рисунки със специална паста.
Бержер – кресло с висока облегалка и плътни тапицирани до седалката подръчки, обикновено с отделна възглавница върху тапицирана рамка на седалката.
Акант  - класически орнамент на базата на силно изрязаните листа на растението акантус: мотив, използван за коринтските капители.
Картуш – орнамент, често стилизиран щит, който понякога служи за рамка на монограм, надпис или герб.
Кабриол – ‘S’-образен мебелен крак с изпъкнало ‘коляно’, вдлъбнат към стъпката, обикновено завършващ с волута.
Отоманка – наричано още ‘тюркоаз’, това канапе обикновено има две цилиндрични възглавници при подръчките.
Шезлонг – ‘дневно легло’, или мебел за излягане през деня.
Коафьоз – на френски ‘тоалетка’, ‘coiffer’ означава ‘правя прическа’, за разлика от ‘пудрьоз’, тоалетки за пудрене на перуките и лицата, които са използвани и от мъже.
Бюро-цилиндър – бюро с надстройка в задния край. Плотът се изтегля напред, а след прибиране се закрива с въртящ се капак с форма на четвърт цилиндър.
Балюстрада – парапет, състоящ се от балюстри, или бухалковидни струговани елементи.
Комод бомбе – скрин с чекмеджета с издут фронт и страници, с извити крака и мраморен плот.

 


Потребител:
Парола: