Доц. арх. Регина Райчева
Както и при предишния стил рококо, при стила Луи XVI преходът се извършва за около 10 години, период, за който при мебелите се забелязват както черти от рококо, така и някои нови черти от следващия стил. Този период трае приблизително от 1760 до 1770 г. За това време новият стил е вече твърдо установен, и то преди самия Луи XVI (1774-1793) да заеме трона. Преходният стил започва, когато се появяват първите реакции срещу излишествата на рококо, от една страна, и новата мода, вдъхновена от римските разкопки в Херкулан и Помпей от друга, както и известна носталгия по стила Луи XIV – френски барок. Терминът “неокласицизъм” бил изкован едва в средата на 19-ти век и дава неточна представа за стил, посветен на възраждането на античните форми. Всъщност на античните сгради и статуи са се възхищавали, копирали са ги и са ги имитирали  през цялата първа половина на 18-ти век. Разкритията, направени в античните градове Херкулан (1738 г.) и Помпей (1748 г.) предизвикват нов интерес и поглед от друг аспект към изкуството на античността. Така немският учен Йохан Йоахим Винкелман пише в своята книга “Мисли върху имитирането на гръцки творби на изкуството (1755 г.)” следното: “единственият начин да станем велики... е посредством имитиране на древните” – не чрез пряко копиране на античността, а чрез продължение на тяхната основна естетическа и морална ценност, която той дефинира като “благородна простота и спокойно величие”.
« Комод в стил Луи XVI, направен за Мари-Антоанет от Етиен Аврил от махагон и абанос с опростени декоративни мотиви. В центъра на двете врати има декорация от овални севърски порцеланови плакети в бяло и бледо синьо с фигури в релеф, моделирани по английски камеи от Уеджуудски порцелан. Мюзе Насионал дю Шато дьо Фонтенбло.
През 1749 г., кралската фаворитка мадам дьо Помпадур изпраща една малка експедиция до Италия, състояща се от нейния брат (бъдещият маркиз дьо Марини и бъдещ “главен директор по сградите”), архитекта Суфло, абат льо Блан и Кошен. Гравьорът Никола Кошен, станал известен със своята статия във вестник “Меркюр Галан”, в която пледира към завръщане на добрите вкусове. През тази епоха пътуването до Италия на архитекти и благородници с образователна и колекционерска цел, се превръща в правило. Наистина, бъдещият маркиз дьо Марини цели по този начин да се запознае на самото място с античните стилове. Във Франция се публикуват редица трудове, които описват подобни колекции от антично изкуство. Така заедно с модата, интересът на интелектуалците от 18-ти век слага началото на една нова наука – археологията, която се обуславя от откриването на Херкулан (1738 г.) и Помпей (1748 г.), когато пред учудения поглед на европейците се разкрива бита на античните хора.
« Маса-шифониера (table en chiffonière) в стил Луи XVI, ок. 1785 г.
Table en chiffonière обикновено означава малък обем с чекмеджета върху крака, понякога с изтеглящ се плот за писане. Тя се асоциира със шифониерата, един висок комод, правен в големи бройки в средата на 18-ти век.
Този пример с прави ръбове на плота има ажурен месингов борд, мраморен плот, страници и чекмеджета, фурнировани с кралско дърво. Единствената й декорация са позлатените бронзови апликации при шилдовете за ключалките и при краката. Долните половини на краката са единствените извити линии при цялата мебел. Кабриолният крак се задържал най-дълго при този тип деликатни масички.
« Конзолна маса в стил Луи XVI, ок.1780 г.
В историята на мебелите, периодът Луи XVI отбелязва значителна обмяна на идеи и занаятчии между Англия и Франция. Този мебел е много подобен на редица конзолни маси, използвани от Робърт Адам в неговите интериори за английската аристокрация през 1770 и 1780 г. Френският майстор Жорж Жакоб е работил за английското кралско семейство в края на века, а мебели от този вид и дата могат все още да се видят в Замъка Уиндзор, близо до Лондон.
Тази маса има формата ‘половин луна’ и канелирани крака, а подплотната рамка е украсена с мотива гийош и ‘яйце и стрела’, архитектурни форми и мотиви, предпочитани от англичаните. Има обаче и белези от френския й произход: краката изглеждат по-дебели за тази царга, която обикновено се среща в Англия, шпросната е тежка. И двата признака дават на масата по-солиден вид, нещо обратно на духа на проектите на Адам.
« Конзолна маса с шест крака, позлатена дъбова дървесина, червен мрамор гриот от Италия. Париж, ок. 1780-1785 г. Стилистично тази маса принадлежи към “арабския” и даже “турският вкус”, който се установява в Париж през 80-те години на 18-ти век. Стиловите елементи, които напомнят за изтока, са крака във формата на калъфи за стрели, обвити с гирлянди от рози, маска, от която излизат гирлянди с гроздове, фризът с ажурна резба на клонки.
Първоначално при мебелите започват да се появяват някои нови черти – по-изправени линии при детайлите, като облегалките стават овални или кръгли. При декорацията класическите мотиви, заети все още от ренесансовото изкуство, се смесват с цветя, музикални инструменти, атрибути на любовта и пасторалния живот. Най-видните майстори на абаноса се стремят към простота, но техните мебели все още стъпват на кабриолни крака, макар обемите да добиват прави линии. Декоративните мотиви вече включват яйцевидни форми, палмети, маскарони, панделки. В този период употребата на цвят запада, а белият цвят се използва все повече, докато не установи превъзходството си следващото десетилетие. Между мебелистите на този период на първо място трябва да се спомене Жан-Франсоа Йобен, любимия мебелист на мадам дьо Помпадур. Популярни мотиви за фурнироване и интарзии и маркетри са решетки, урни, розетки, стръкчета цветя, ромбове, меандър. При позлатените бронзове навлизат лаврови венци, овнешки глави, лъвски глави, розетки, меандри – всички те заети от антични образци.
Така новият стил се установява първо в модните салони. Такъв е случаят с довършения през 1771 г. павилион дьо Лувсиен, резиденция за мадам дю Бари, чието откриване е ознаменувано с пищно тържество. Това обзавеждане било изцяло в новия стил, известен тогава като “а ла грек” в Париж, и по-късно като Луи XVI. Самият монарх почти не се интересува от мебели, като се изключат механичните им устройства, техниката маркетри или цизелираните бронзове. Не така стояли нещата с неговата съпруга, кралица Мари-Антоанет: тя приела добре новия стил и си поръчала много мебели със седеф и натруфена декорация. Парижкото общество последвало кралицата, а след тях – редица короновани глави от Русия, Испания, Португалия, Полша и Германия, които идвали да си купуват мебели в Париж – епохата била много добра за френските мебелисти, най-представителният от които бил Жан-Анри Ризнер (1734-1806 г.). Този майстор, ученик на Йобен, първоначално прави комоди с изпъкнала средна трапецовидна част. Техниката маркетри използва ромбове и стилизирани цветя. След 1780 г. Ризнер произвежда някои от най-луксозните мебели за Мари-Антоанет, инкрустирани със седеф, както и мебели, фурнировани с гладко сатеново дърво или махагон, с деликатни фестони от цветя и позлатен бронз. Както във формата, така и в орнамента, Ризнер прави оригинален и ценен принос към мебелното изкуство и нови мебелни типове, като например писалището за пътуване с разглобяеми крака, което днес може да се види в Лувъра и е негово изобретение.
Правите крака и правоъгълните силуети се налагат при седалните мебели. Техниката маркетри на ромбове или решетки със светли дървесини, като сатеново дърво, стават модни. Давид Рьонтген и неговата школа въвеждат пейзажи, архитектура и човешки фигури в интарзиите. Търсенето на цвят лансира модата да се използват при мебелите плакети от севърски порцелан с живописни флорални десени. Ориенталският лак и “верни мартен” продължават да се използват, като се съчетава с ламперията, пред която стоят мебелите. Ориенталският лак и таблички с “верни мартен” се вмъкват в мебели, фурнировани с кралско дърво, екзотични дървесини и абанос. Композиции с абанос с бронзови апликации, обогатени с маркетри с месинг и сплав от олово и калай, както и метални ивици, поставени в канелирани колони и крака, са типични за майстора Вайсвайлер.
През епохата Луи XVI, характерна черта на корпусните мебели е фурнироването на големите детайли по фронта с гладък махагон, нарязан от онази част на дървесния труп, където клоните или корените излизат от стъблото, и се образуват ‘завихряния’. Тези фурнири се декорират с луксозни и фино гравирани позлатени бронзови апликации във формата на витрувианска волута, гийош, лиани, гръцки меандър, преплетени панделки и палмети, плакети с класически сцени, колони и кариатиди, гирлянди с цветя, лаврови венци. Толкова изящни метални апликации не били правени още. Апликации във формата на драперии се използват от майстора Мартен Карлен, а плакетите с класически сцени в релеф – от Вайсвайлер. Била създадена технология на обработка, при която една част от апликацията е оставена матова, а друга част е гланцова, за да се получи контраст. Много от металните елементи от тази епоха са също и обикновени профили от месинг или бронз, подчертаващи таблите, ринговите дръжки, “обувките” на краката на мебелите и колелцата. Комодите в стил Луи XVI вече имат правоъгълен силует,  някои от тях с две врати, а други с три чекмеджета с правоъгълни чела. Краката са къси и конични. Страничните вертикални фризове са прави, фацетирани или цилиндрични, често канелирани, като преди революцията се заменят с колони или кариатиди. Между новите типове комоди са “половин луна” (с плот половин окръжност); сервантите със заоблени врати в края, както и ъгловите комоди, наречени “енкоанюр”. Подобен на ъгловите комоди е един много популярен нисък шкаф, наречен “мьобл д’апюи”, обикновено правен на чифтове, и близък по вид на скриновете от началото на века. Шифониерата, един вариант на комода, добива изправените пропорции на секретера с падащ плот, с който представлява комплект. Секретерът с падащ плот е един характерен архитектурен по силует мебел, който ще продължи да се прави през епохата ампир и бидермайер. След отварянето си, плотът се опира на метални държатели. Писалищата с рулетни врати заместват тези с наклонен фронт, като се прави с надстройка от чекмеджета или друг обем с врати. В допълнение към него, става модерно едно дамско писалище с малко шкафче или рафтове в задната част, наречено “боньор дю жур”. Правият секретер позволява на пишещия да остане прав, но още по-изобретателно е писалището, при което писменият плот се повдигал с механични устройства и което станало много популярно. Към писалищата в комплект се изработват библиотеки със стъклени врати, които служели и за показване на предмети на изкуството.
Масата за ръкоделие (трикотьоз) е един от многобройните примери на тези малки мебели. По правило тези маси имат плот с парапет, за да се задържат вътре вълнени или копринени кълбета. В тази група влизат масите за кафе или чай, масите-шифониери (с чекмеджета), масите за цветя (жардиниери) и масите-серванти, с един или два рафта, върху които се поставяли ястия, като така се избягва нуждата от слуги за сервирането на интимна вечеря. В тази категория може да се причисли мебела, наречен комод-десерт, който е подобен на комод с правоъгълен плот и рафтове, който служи за поднасяне на десерти. Конзолните маси имат плот с полукръгла форма (demi-lune) с подобно оформена царга под плота, резбована ажурно с преплетени мотиви, висящи гирлянди и др. Два прави крака се сглобяват в централната част на извитата царга. Масата има рамка от извити шпросни, които се украсяват на мястото на връзката с класическа урна с фестони или цветя. Масивни резбовани и позлатени конзоли с четири крака също се правят, като отразяват известно влияние от стила Луи XIV.
Появяват се махагоновите маси за трапезария, както и нова версия на масата геридон с кръгъл плот, която преживява голям успех в края на века и при епохата ампир.
« Комод в стил Луи XVI от Жозеф, инкрустиран с абанос, костенуркова черупка и различни метали. Колекция Уолъс, Лондон. Характерна форма от преходния период е тричастната композиция, като средният изпъкващ участък напомня в по-строга форма комодите бомбе. Забележете ‘витрувиевата волута’ в царгата на централната част. Ако Ризнер е водещият майстор на шкафове при епохата Луи XVI, то водещият майстор при мебелите за седене несъмнено е Жорж Жакоб (1739-1814 г.). За кратко време той работи в стила рококо, след което възприема стила класицизъм при своите седални мебели.
« Секретер с падащ плот, направен за Мари-Антоанет (1790 г.), с маркетри с геометрични мотиви и решетки. Бронзовата декорация на корнизите, ъгловите пиластри и долната царга били проектирани и изпълнени от Ризнер, докато плакетите, с техните класически сюжети, са взети от творбите на скулптора Клод Мишел Клодион. Колекция Уолъс, Лондон.
Между 1770 г. и революцията, той непрекъснато изобретява нови форми и орнаменти, като въвежда нови идеи, например столовете от масивен махагон. Като сътрудничи с най-добрите архитекти от епохата, проектира редица мебели, включително и в етруски стил, който вече предвещава стила директоар . Негов съперник е Жан-Батист Сене (1740-1803г.), който изпълнява важни поръчки на кралския двор. Макар столовете в стил Луи XVI да изоставят кривите линии за сметка на правите, те успешно избягват вида на сухата археологическа строгост. Облегалките са тапицирани и имат формата на медалион, квадрат или правоъгълник, понякога с елиптичен горен фриз между два прави участъка в края.Понякога те са осмоъгълни или с формата на щит (виж параван за камина). Предният фриз на седалката е заоблен, стругованите крака са прави и по-тесни надолу, резбовани с прави или спирални канелури. Около 1785 г. се наблюдава следната промяна: задните крака се поставят под малък ъгъл, или се извиват в т. нар. “крака-саби”. Подръчниците излизат от облегалката  в елегантна крива линия, отначало извиваща се напред на около две трети от дължината на страничния фриз, после напред, за да се съединят с фриза веднага над предните крака. Бледите тонове, като сиво или лилаво заместват ярките цветове от дните на Луи XV, обикновено златно и бяло са най-популярното решение. Тапицериите се правят с голямо умение и включват сложни драперии, правоъгълни и цилиндрични възглавници.
Жорж Жакоб въвежда столовете с ажурни резбовани вертикални шпроси на облегалките с мотиви, като лира, сноп от пшеница, кошница със слама. Той възприема една мода от Англия, да се използва масивен махагон за тези столове: моделите от албума “Дайректър” на Чипъндейл в китайски стил точно се копират от Жакоб. При тези столове, понякога столовете с ажурни облегалки се изработват от бук, байцван имитационно или боядисван в модните тонове.
Креслата от времето на Луи XV се запазват като типове, но се появява и султанката. Около 1785 г. се появява кресло за писалище с форма-гондола (облегалка, при която кривата на подръчниците следва извитата облегалка). Параваните, както и тези за камина, следват модата и променят контурите си. От леглата се правят “френско легло” и “полско легло”, разработено в съгласие с интериорната декорация. Легло в алков с две табли и облегалка също е популярно. В края на царуването на Луи XVI се появяват и първите легла от махагон с метална конструкция. Касолет, или урна за изгаряне на парфюми, е съд, в който се запалват въглища, поляти с ароматни вещества. Касолет се правят на чифтове с формата на класическа урна от мрамор, алабастър, малахит, с бронзови апликации. Отвътре вазата имала втори метален съд, в който се поставят въглищата. Този аксесоар се прави често във формата на античен триножник, той става особено популярен през епохата на ампир. Всъщност формата на триножник се използва за декоративни поставки или маси, наречени “атениен”, като е оформен точно по подобие на римски триножници.
« Френско канапе ”кошница” от букова дървесина в стил Луи XVI (canapé en corbeille), ок. 1750-75 г.
Направено в маниера на Никола-Кинибер Фолио (1706-76), това фино буково канапе-кошница датира от третата четвърт на 18-ти век. Неговият сложен серпентинен облегален фриз е декориран в центъра с урна, пълна с цветя, фланкирана с акантови листа. Подръчките имат волутни опори, резбовани с издути вени. Тапицираната седалка има аналогична царга, резбована с букети цветя, вързани с панделки и резба с лаврови листа и завити листа. Кабриолните крака завършват с волутни токчета. Такива канапета са известни също със печата на “N.Q.Foliot”. Семейство Фолио са членове на гилдията на дърводелците (menuisiers), които предават занаята от баща на син и работят според точни правила, които разграничават функциите на различните видове мебелисти.

« Шезлонг от две части (duchesse brisèe) в стил Луи XVI, антиквариат. Интересни са осмоъгълните опори за главата.






« Фотьойл с “шаси” и права облегалка, Луи-Шарл Капрантие, позлатен бук, Париж, ок. 1770-1775 г. Този фотьойл показва смесени стилови белези: формата на заоблената облегалка и подковообразната седалка са в стил Луи XV, а правите крака и резбата “гийош” на предната царга на този фотьойл са в стил Луи XVI. Тапицерията е тъкана в работилниците Гоблен.




« Жан-Батист Клод Сене. Един от чифт бержери с плоска облегалка. Позлатена букова дървесина, Париж, 1789 г. Стилово този бержер се причислява към последните мебели от стил Луи XVI преди революцията. Чудесните резби са характерни за това кресло: краката със усукани канелюри, опорите на подръчниците във форма на балюстри, фини резбовани цветчета в предната царга на седалката.






« Фотьойл кабриолет (с лека извивка на облегалката) от Жан-Батист-Клод Сене, позлатена орехова дървесина, Париж, 1787 г.












ЕДИН ГОЛЯМ МЕБЕЛИСТ: ЖАН-АНРИ РИЗНЕР (1734-1806)
Роден в Гладбах, малък град на 13 km от Есен в Германия, Жан-Анри Ризнер е само на 20 години, когато подобно на много от своите сънародници се заселва в Париж. Той разбира, че във френската столица ще намери най-добрата среда за своето художествено развитие, защото тя играе в този период водеща роля за мебелното изкуство. Ризнер изработва голям брой мебели от различен вид, но кариерата му може да се раздели на 3 фази. Тежките и официални мебели в стил Луи XV от първата фаза са очевидно проектирани под влиянието на Йобен. По време на втората фаза, която започва през ок. 1775 г., линиите на Ризнер стават по-прави, декорацията приема формата на красиви интарзии и фини бронзови апликации, осигурени за него от майстори, като Дюплеси, Ервию и Форестие. В третата фаза, след 1784 г., тенденцията към елегантност става все по-изявена: тогава Ризнер създава изящни мебели с голям чар. Обхватът на продукцията му е голям: от малки изобретателни скъпи сандъчета до големи и великолепни мебели. Прочутото кралско бюро на Луи XV, което по-късно подтиква (сн.15) много имитации, е започнато от Йобен през 1760 г. и завършено и подпечатано от Ризнер през 1769 г. То съдържа система от пружини, с които цилиндричният капак може да се вдига или сваля при натискането на едно копче. Ризнер особено харесва такива механизми, като често сътрудничи с немския майстор на ключалки Мерклайн, и прави различни мебели, които с помощта на механизми могат да се адаптират за различни функции. Забележителни между тях са нощната масичка на Мари-Антоанет, чиято височина може да се променя, за да служи и за хранене. При натискане на други копчета, масата се превръща в писалище или тоалетка. Характерно за мебелите на Ризнер е чарът на декоративните мотиви: седефени инкрустации, като чудесното бюро-цилиндър (сн. 4), направено през 1785 г. за Мари-Антоанет; порцеланови плакети и ориенталски лакови живописни пана. Мебелите на Ризнер обаче се познават преди всичко по особения тип маркетри на ромбове, “наследена” от Йобен, която той модифицира и усъвършенства. Ризнер е добре известен като най-скъпият майстор на абаноса за своето време, но също изработва и прости мебели, почти лишени от украса, които са между първите френски образци от махагонова дървесина.

РЕЧНИК
Алков - ниша, в която се поставя легло.
Ампир – архитектурен и интериорен стил от епохата на Наполеон.
Атениен – това е вариант на декоративна поставка или маса, въведена през епохата на Луи XVI по подобие на античните римски триножници. Трите тънки крака обикновено са със завършек ‘египетска’ кариатида над крак с квадратно сечение, който приключва с лапа. Атениените имали плот, подобен на леген, направен от оникс или друг минерал.
Бидермайер – интериорен стил от втората четвърт на XIX-ти век, от немски говорещите страни.
Боньор дю жур – дамско писалище с надстройка в задната част на плота.
Витрувианска волута – класически архитектурен орнамент, често използван за царги, подобен на гонещи се вълни.
Геридон – маса с кръгъл плот; декоративна поставка с кръгъл плот.
Гийош – декоративен мотив от преплетени ивици, оформящи плитка, използван за декорация при профили.
Гондола – вариант на облегалка, при която подръчниците са продължение на извитата облегалка.
Директоар - или директория: мебелен стил от последното десетилетие на XVIII-ти век.
Енкоанюр – малък комод с плот четвърт окръжност, предназначен за поставяне в ъгъла.
Касолет (или брюл-парфен) – урна за изгаряне на парфюми, обикновено монтирана върху триножна основа. Урната се прави от мрамор, алабастър или малахит с позлатени бронзови апликации. Отвътре вазата имала втори метален съд, в който се поставят въглени, които се напръсквали с парфюм.
Канапе ”кошница” (canapé en corbeille) – канапе с извити подръчници, които продължават облегалката и се завиват напред, като обхващат ъглите на канапето.
Комод – скрин с чекмедже, обикновено с мраморен плот.
Крака-саби – задните крака на мебелите за седене, изработени във форма на острие на сабя.
Маскарони – ренесансов декоративен мотив, изобразяващ гротескна маска.
Маркетри – техника за получаване на декоративен лист фурнир. Слепват се мозаечно дървени форми, които след това се срязват на листове с геометричен рисунък (ромбове, решетки и др.).
Маса за ръкоделие (трикотьоз) – масичка с плот, обиколен с бронзова галерия (парапет), предназначена да пази кълбетата прежда от падане.
Маса за кафе или чай (table à déjeuner) – подвижни масички, използвани главно за поднасяне на кафе или чай. Плотът е обикновено от мрамор и частично заобиколен с ажурна балюстрада.
Маса-шифониера – маса за ръкоделие с едно или две чекмеджета под плота, обикновено снабдена с метална галерия и рафт между дългите крака.
Маса за цветя (жардиниера) – поставка за цветя в саксии.
Маса-сервант – този тип мебели се наричали още ‘отворени комоди’, поставяли се в трапезариите за излагане на порцеланови или метални съдове.
Меандър – геометричен орнамент с вертикални и хоризонтални линии, който се повтаря, за да образува фриз.
Мьобл д’апюи – подобен на комод нисък шкаф, правен на чифтове.
Палмета – ветрилообразен орнамент, състоящ се от тесни листа, подобни на палмово листо.
Плакет -  декоративна плочка, скулптирана в плитък релеф, изработена от различен материал (теракота, метал и др.)
Прав секретер – (secrétaire debout) – това е корпус, с наклонена поставка за книги и долна секция с чекмеджета, който е удобен за писане в право положение
Секретер с падащ плот (secrétaire à abattant) – корпусен мебел на два етажа с падаща врата (клапа), която служи за писане.
Султанка – вид канапе с цилиндрични възглавници в двата края.
Тюркери – по подобие на шиноазри, това са френски декорации в “турски” стил
Цизелирани бронзове – бронзови апликации, декорирани с гравиране.
Шаси - тапициран детайл (напр. седалка), който се разглобява от конструктивната рамка на клипсове, за претапициране.