Арх. Регина Райчева
Стилът директория обхваща периода 1795-1799 г., когато Франция се управлява от петима директори. Това е период на политически вълнения и финансови кризи, докато външната политика е агресивна: война срещу Австрия, кампании в Италия и Египет. Периодът приключва с издигането на Бонапарт след възходящата му военна кариера, както и неговият преврат на 18 Брюмер (9 ноември 1799 г.). Директория (директоар на френски) е името на преход в мебелното изкуство между стиловете Луи XVI и ампир, белязан от опростяването на формите на френския класицизъм, както и поява на нови тенденции, които предвещават следващия стил. Политическите вълнения водят до ескалиране на цените, а това води до неблагоприятна среда за успешен бизнес на майсторите-мебелисти след Революцията. Всъщност само шепа новобогаташи могат да се обзавеждат с мебели от бившите кралски дворци или от замъците, напуснати от аристокрацията и разпродадени на търгове. Контрастът между условията, в които живеят френските граждани със стремежът за необуздан разкош на върхушката е огромен.
Известни майстори от епохата са Жорж Жакоб (до 1796 г., когато предава семейния бизнес на своите синове), Жан-Гийом Бенеман, Клод Сене, Бернар Молитор, чудесният специалист по бронзовете Пиер-Филип Томир и Адам Вайсвайлер. Характерен за периода е общият упадък на мебелното майсторство, поради разпускането на гилдиите през Революцията от 1791 г. Това не спира най-добрите представители на занаята от успешна работа. Всъщност известно е, че прочутият майстор и син на Жорж Жакоб, Франсоа-Оноре Жорж (1720-1841), известен като Жакоб-Демалтер, любим мебелист на Наполеон, има работилници (включително и тази на Рю Мезле) с над 350 наети работници. Баща му, Жорж Жакоб, е прочут с дневното легло, изобразено на портрета на госпожа Рекамие от Жак-Луи Давид. Художникът Жак-Луи Давид е един от основните източници на идеи за ‘антични’ мебели. Картините му, например “Ликторите донасят на Брут телата на синовете му”, “Любовта на Парис и Елена”, и др., стават източник на идеи за мебели. Модата за точно следване на археологически образци мебели достига връх. Антични предмети от бронз, открити при разкопките в Помпей през 1780 г., се копират съвсем точно. Давид, който е и политическа фигура, възлага поръчките за мебелите за новата зала на Конвента в двореца Тюйлери (днес несъществуващ) на Жорж Жакоб, както и на двама неизвестни тогава архитекти, Персие и Фонтен. Макар бурната епоха да не позволява ново строителство, имената на тези двама архитекти са свързани с преустройства на съществуващи дворци в резиденции за Наполеон. Малмезон – резиденция, закупена от императрица Жозефина през 1798 г., е обект на тяхното интериорно решение. Двамата оставят редица проекти, изпълнени от големите мебелисти на епохата.
« Secrétaire à abattant (секретер с падащ плот), от същия комплект. Антикварна придобивка.
През 1797 г., в двора на Лувъра се състои първото от редицата търговски изложения на промишлени стоки. Между изложителите срещаме мебелистите, работили още при бившия режим за Мари-Антоанет, като Жорж Жакоб, Жан-Гийом Бенеман, Адам Вайсвайлер и др. Вайсвайлер работи за износ, за резиденцията Карлтън Хаус на английският принц-регент, бъдещият крал Джордж IV. Той се специализира в изработването на секретери, бюра, конзоли, геридони, комоди, а по-късно става най-реномираният майстор на шкафове от периода ампир, когато работи с бронзолеяра Пиер-Филип Томир. Двамата заедно произвеждат редица изделия за Шато дьо Малмезон.
‘Античният’ или ‘класически’ стил започва още през 1778 г., при мебелите на Жорж Жакоб за ателието на Давид. Стилът е директно вдъхновен от реплики на антични предмети, от скици, направени от пътешественици в Италия, а Шарл Персие и Пиер Фонтен го разпространяват широко в серия гравюри, публикувани в периода 1801-1802 г. През 1798 г. Наполеон се връща триумфално от египетската си кампания. Там той води със себе си една голяма група от учени, които събират археологически находки. Светът на модата и приложното изкуство подемат египетската тема, която включва сфинксове, крилати лъвове, лотусови цветове, кариатиди, скарабеи, които се появяват навсякъде. Не са без значение и търговските връзки с Англия, в резултат на договора от 1786 г., временно прекъснати от войната с Англия до 1802 г. По пътя на обмена между колекционери, търговци и пътешественици, творбите на Адам и Шератон оказват влияние върху френската мебелна продукция през периода директория и консулство, и обратно – френският стил апмир оказва влиянието си върху стила английско регентство.
При режима директория, декоративните мотиви обхващат революционни символи, като фригийско боне, ликторски фасции, дъбови листа, здрависани ръце, кокарди, но също така и урни, амфори, снопове стрели, сирени, грифони – все елементи, почерпени от античното изкуство, както и алегоричните фигури на Славата и Зората, които символизират настъпването на нова ера. Фригийското боне е символ на революцията; фасциите символизират силата на обединението, райетата означават равенство, пиките  - свободните хора, трикольорната кокарда – Републиката, дъбът – социалните добродетели, стиснатите ръце символизират братството, а символите на трите съсловия – нацията. Символите на трите съсловия са: кръстът за духовенството, мечът за благородниците, лопатата с фригийското боне за третото съсловие. При мебелите те по принцип се поставят върху маси и комоди със силуета на стила Луи XVI. Революционните символи запазват популярността си за кратко време, а през директорията преобладават вече гръцките мотиви. Лирата, маргаритата, ромбът и звездата са популярни декорации.
Повечето мебели в стил директоар са направени от дървесината на обикновени видове, като бряст, орех, плодови дървета, бук. Изключения са луксозните изделия от масивен махагон или махагонов фурнир, украсени с месинг, вместо с позлатени бронзови апликации. Декорацията е сдържана и не отклонява погледа от строгите геометрични линии. В ъглите на по-големите корпусни мебели, като секретери, комоди и конзолните маси, стоят ъглови пиластри, кариатиди и химери, а дръжките са правоъгълни.
« Махагоново кресло в стил директоар. Антикварна придобивка. 
През тази епоха е типично да се срещат комоди, изработвани в комплект със секретери. Те са правени с правоъгълни силуети, мраморни плотове с бронзови палмети и розети като апликации. Предните фризове са във формата на обикновени колони. Някои образци на Жорж Жакоб са с изработени с изключителен финес. Един комод от селекцията Льофюел, датиран 1795 г.,  е изработен от махагонов фурнир, с няколко чекмеджета, разделени с хоризонтали и орнаментирани с инкрустирани лебеди върху контрастен фон от лимонова дървесина. Фронталните вертикални фризове са кариатиди, патинирани в зелено, за да имитират античен бронз.
Типичният стол при директоар има правоъгълен силует, принципно зает от гръцкия клисмос, с широка и конкавна облегалка, понякога завита назад. Предните крака са прави, стесняват се надолу, или представляват балюстри, докато задните крака са от типа ‘сабя’. Извитите столове ‘гондола’ са изобретение на стила директоар. Те имитират креслата с извити облегалки, изобразени  на рисунки от гръцки вази. В някои образци подръчниците са във формата на терминални фигури, лебеди и други подобни мотиви. Предните крака на тези кресла са прави, с квадратно сечение, стесняващи се надолу. Канапетата следват същото формоизграждане, както и креслата. Извитите назад облегалки на столовете, често биват  изрязани ажурно, за да се получат деликатни решетки. Понякога вертикалната шпросна е под формата на лира, а друг вариант е робмовиден мотив или кръстосани тънки детайли в облегалката. Бержерите имат правоъгълна или завита назад облегалка, опорите на подръчниците обикновено са отделени от тапицерията, свободно стоящи, под формата на кръгли струговани крака.
« Комод от комплект в стил директоар от махагонова дървесина и лимоново дърво с медни профили и ромбовидни инкрустации. Маските на Меркурий, монтирани върху  ъгловите канелирани колони, са от бронз. Тези прости и елегантни мебели стъпват върху удължени лапи с S-образни криви, които запазват намек за изтънчеността на 18-ти век. Антикварна придобивка.
Дневните легла, или меридиен, са тесни и дълги, със завити назад чела и крака-саби или вретена. Едно махагоново дневно легло от Бернар Молитор има единична завита табла и крака във формата на лъвски лапи. Тази форма произлиза от античните ложета, използвани за спане или излягане при хранене, с две еднакви табли (или подръчници), завити навън, както е при дневното легло, изобразено на портрета на госпожа Рекамие.
Леглата при стила директоар имат облегалки с еднаква височина, увенчани с триъгълен фронтон. Вертикалните детайли имат форма на стругована балюстра, отделена от вертикалния фриз на облегалната рамка. Понякога вертикалните детайли са във формата на удължена терминална фигура. Този тип, завършващ с женска глава върху квадратен стълб върху два крака е много модерен при френски ампир. Така нареченото lit à l’antique (‘антично легло’) от махагон, с единична табла с широк декориран корниз, извит назад; lit à la turque (турско легло) има предна и задна табла с еднаква височина, къси стесняващи се крака и царга, декорирана с резбована роза в центъра на ромб.
Масата за хранене обикновено е кръгла, изработена от махагон. Краката са със кръгло или квадратно сечение, стесняващи се надолу, приключват с месингови обувки или бронзови колела. Махагоновата овална маса за закуски често се прави с два падащи плота от двете страни, подпряни от разгъващи се крака. Продължават да се правят маси за игра на карти, писалища и конзоли за десерт като продължение от стила Луи 16, но с по-строга линия. Декоративните маси за централно поставяне имат масивен кръгъл мраморен плот, и са типични за епохата. Кръглите плотове имат диаметър от ок. 60 до 70 cm и са особено популярни. Един такъв вид маса има мраморен плот, стъпващ върху три извити опори от бронз със малка средна мраморна полица отдолу. “Атениените” и геридоните от типа античен триножник са особено модни. Геридонът, или малката кръгла маса с единичен крак – стойка, малко се променя след епохата на Луи XVI, но сега базата на пиедестала е украсена с химери, грифони и сфинксове, като така предвещават развитието на стила ампир. Правят се също така кръгли махагонови маси, някои с мраморен плот, подпряни от пиедестална стойка върху триъгълна база. Един такъв  пример е махагонова маса (Колекция Льофюел, Париж), направена  от Жакоб между 1790 и 1792 г. Кръглият плот е фурнирован и инкрустиран със звезда от абанос и лимонова дървесина, декорирана с палмети и дентикулен фриз около престилката. Тя е подпряна от колона, декорирана с решетка, съдържаща позлатени цветя върху тъмно зелен фон. Триъгълната база има стъпки с нокти.
« Кресло в стил директоар от дървесина, боядисана в кремав тон (ок.1795), със струговани предни крака и задни крака  à saber , облегалка засукана във волута назад, и тапицирани подръчници върху опори-балюстри. Антикварна придобивка.









РЕЧНИК
Атениен – вариант на декоративна поставка или маса, въведена през епохата на Луи XVI по подобие на античните римски триножници. Трите тънки крака обикновено са със завършек ‘египетска’ кариатида над крак с квадратно сечение, който приключва с лапа. Атениените имат плот, подобен на леген, направен от оникс или друг минерал.
Геридон -  кръгла маса с три крака или постамент.
Грифон – митично същество с глава и крила на орел и тяло на лъв.
Дентикулен фриз -  фриз от повтарящи се ‘зъби’, или квадратни форми (‘зъборез’).
Директория – правителство на едрата буржоазия във франция, състоящо  се от петима директори след термидорския Конвент (ноември 1795 г.) до преврата на осемнадесети брюмер (9 ноември 1799 г.) на Наполеон Бонапарт
Кариатида -  скулптирана женска фигура, използвана като колона под антаблеман. Терминът се използва приблизително и за други колони и пиластри, изцяло или частично резбовани във формата на човешка фигура.
Клисмос – стол в древна Гърция, изобразяван по надгробни паметници и вази, с извити крака и облегалка с широка вдлъбната хоризонтална шпросна.
Кокарда – завързана панделка, носена като значка върху шапката.
Ликтор – римски офицер, който носи фасциите.
Ликторски фасции – връзка пръчки, свързана заедно с брадва така, че да стърчи острието й. Тя се носи пред римските магистрати като знак за власт в древен Рим
Меридиен – тясно и дълго дневно легло, със завити назад чела и крака-саби или лъвски лапи.
Секретер – корпусен мебел с клапваща врата, която служи за плот за писане.
Скарабей – свещен бръмбар в Древен Египет.
Терма (терминална фигура) -  стълб, стесняващ се към основата, обикновено подпиращ бюст; пиедестал, сливащ се в горния край със скулптирана човешка, животинска или митична фигура.
Фригийско боне -  плътно прилепнала шапка, изобразявана в гръцкото изкуство като конична шапка, идентифицирана в съвременното изкуство с ‘шапката на свободата’
Химера – женско чудовище в гръцката митология, представено като бълващо пламъци, обикновено с лъвска глава, тяло на коза, опашка на дракон или змия; или лъвско тяло и глава и още една козя глава, израснала от гърба. Гротескно чудовище в живописта или скулптурата, състоящо се от части на различни истински или въображаеми животни.