Карло Молино е роден през 1905 г. в Торино. Баща му, Еужено Молино, е архитект и строителен предприемач. Карло Молино започва да учи инженерство, по-късно се обръща към история на изкуството, за да се дипломира впоследствие по архитектура.
Проследявайки неговата биография, би трябвало да причислим творчеството му към модернизма на 30-те години. Но в творбите си той никога не е търсил рационалните архитектурни настроения, характерни за авангардистите на Италия по това време. Вместо да се стреми към кубична форма и функционална линеарност, Молино “експлоатира” до краен предел пространствената структура, възможностите на различните материали и архитектурния речник. Вместо опростени неговите конструкции са сложни и тази възхитителна усложненост Карло Молино използва като лайтмотив - от най-дребните детайли при дизайна на мебели до най-общите концепции при проектирането на сгради.
Списъкът на творбите му е дълъг и разнообразен. Той строи жилищни сгради  на планински терени и по крайбрежието, обзавежда ресторанти, проектира интериора на барове, апартаменти и частни домове. Участва в многобройни конкурси за проекти на сгради и мебели, за употреба на закалено стъкло, обзавежда филмови студии, проектира карнавални бутици и футуристични превозни средства. Заедно със своите ученици Кампо и Графи той строи “Театро Режио”, търговска палата, редица градски жилища в Торино. Верен на италианското чувство и традиция, при което архитектът не се ограничава само в една област, Молино проектира купе на кола от алуминий  за OSKA 1100, състезателни коли с аеродинамични линии, рекламни автобуси за AGIP, които рекламират и доставят домакински уреди и приспособления. Той проектира дори самолети, чиято аеродинамика има обновяващ ефект върху плавните и меките линии на неговите мебели и обекти на дизайна. Карло Молино не ограничава полето на активността си дотук. Той е и отличен критик. Неговите есета не засягат единствено проблемите на архитектурата. Молино пише за Пикасо, за кубизма и филмова критика. Както повечето свои колеги дизайнери, той излага идеите си в специализираните периодични списания. 
През 1943 г. Карло Молино взема участие в конкурс за мебели на импровизирано триенале. Основните изисквания към представените проекти са свързани с технологичност, възможност за лесно и безпроблемно серийно производство, икономичност на използваните материали. Чертежите на Молино са икономични по отношение на вложени материали мебели, но са изключително елегантни, пластични и същевременно с ясна и логично изявена конструкция. Независимо от потенциалната възможност за производство всичките му модели притежават ярка индивидуалност и точно премерена декоративност. Карло Молино създава столове и кресла, чиито елегантно огънати опорни елементи напомнят извити мостови конструкции. Независимо от многообразието в конфигурацията всички елементи от дървесина са свързани без лепило със специално проучени съединения. Едва двадесет години по-късно италианската промишленост произвежда столове, които приличат на тези, които Молино е представил на конкурса през 1943 г. Но и дори тогава те са изпълнени от пластмаса и са насочени към масово потребление. 
В проектите му за частни възложители виждаме един съвсем различен Молино. За тях той създава фантастични пространствено изградени мебели. И тук дизайнът се движи между два драматично противоположни полюса: практичност и виртуозност на формата. Всички елементи, форми или линии, проектирани от Молино, са като живи. И най-дребният детайл е старателно обмислен. В изделията му няма дори нито един винт или болт, който да не е проектиран лично от него. При най-сложните, както и при най-простите мебели Молино отделя специално внимание на повърхнините и избора на материалите. Дървесината никога не се остава нетретирана.
Многобройните варианти, в които Карло Молино разработва проектите си, илюстрират методологията на работата му. Той прави множество модификации на творбите си, влагайки цялото богатство на фантазията и таланта си, експериментирайки и търсейки разнообразие във форма и конструкция.  Това е възможно, тъй като Молино никога не позволява изделията му да се произвеждат в серии. Той предпочита да прави уникати, които да предостави за изработка на опитни майстори. Такива са фирмите “Апели и Варесио” в Торино и “Еторе Канали”. Производството е свързано с много техника и крайните продукти са много скъпи особено когато са насочени към частни потребители.
Освен с масивна дървесина Карло Молино експериментира със слоеста дървесина и успоредно с Чарлз Еймз става водеща фигура в тази нова технология. За опорните части на мебелите по-късно той прави сложни шаблони. В тях огъва по различен начин самостоятелни части от шперплат, при свързването на които се получава сложен триизмерен обект. На този принцип Молино създава ниски маси, маси за хранене, столове, кресла, бюра. Той ползва и закалено стъкло, което излива неравномерно в предварително ограничен контур. Употребата на двата материала, закалено стъкло и слоеста дървесина, свързани посредством видими месингови връзки, придава на мебелите му едновременно ексцентричност и естественост, а ние ги намираме съвсем съвременни.
Карло Молино живее във време, в което дизайнът на италианската културна сцена е изолирано явление, а от интернационална гледна точка Италия е непозната.  Интересът към творчеството на Карло Молино на национално ниво е  бил ограничен, а признанието към него е било от страна на неколцина архитекти. 
Мебелите на Карло Молино са изключително елегантни, изискани и интересни, в известен смисъл странни и според критиците безупречни. Поради луксозната си вариантност те не са много разпространени. Могат да се намерят в частни колекции, домакинства и музеи. Стойността им е изключително висока. Едно от проектираните от него бюра със стъклен плот, крака във вид на стрели и модул с чекмеджета беше предложено на търг във Венеция през 1985 г. за $ 140 000.
В някои отношения Карло Молино може да бъде считан за духовен баща на съвременния италиански дизайн, тъй като в творбите си по интелегентен начин той обобщава изискаността и елегантността с практичността.

назад отпечатай изпрати запомни 1636