КРАТКА БИОГРАФИЯ
Матео Тюн е роден в Болцано, Южен Тирол, през 1952 г. Учи под ръководството на Оскар Кокошка в Залцбургската академия. През 1975 г. му се присъжда звание “доктор по архитектура” в университета във Флоренция, Италия. През 1981 г. заедно с Еторе Сотсас той основава “Сотсас асочиати” и дизайнерската група “Мемфис”, а между 1983 и 1996 година включително е професор по дизайн в Университета по приложни изкуства във Виена. Матео Тюн открива собствено дизайнерско студио в Милано през 1984 г.
Матео Тюн представлява творец от така наречената “втора генерация” модерни архитекти. Не е лесно да бъде  дефиниран от стилистична гледна точка.
                     Специален  коледен подарък:
                                      часовник за фирма "Суоч"                   » 

През последното десетилетие Матео Тюн следва индивидуална кариера. Надарен с твърде ярък бароков формален език, той е култивирал по безпримерен начин изкуството да се творят “анонимни” масови изделия за промишлеността. Комбинацията на забава със сериозност, стил и майтап, съдържание и фасада непрекъснато го предизвиква.
Матео Тюн ръководи архитектурното и дизайнерско ателие “Матео Тюн партнерс”. Дизайнът и архитектурните му проекти са разположени в зоната между “добрия” и “новия” дизайн. Той твори като моден стилист и създава колекции, които са неговите интерпретации на съвремието. Дизайнерският му език се разпознава безпогрешно на международно ниво.
« Кофа за изстудяване на шампанско "Буги-Вуги"
за фирма WMF, 1988 г.

Архитектурният сектор от творчеството му включва фасади за промишлени и административни сгради на фирми като “Кока-кола”, “Вилроа & Бош”, “Бауер Каба”. Занимава се също и с проектиране на хотели: “Сайд хотел Хамбург”. Неговият почерк се изявява както в проектите за частни жилища: от ексклузивните луксозни сгради (вилите “Бютифул” и “Белла”), така и в планинския курорт Виджилио, който ще бъде открит през 2003 г.; също и в енергоспестяващите системи къщи от предварително изготвени елементи: “Хайди”, “О Соле мио”, “Соле дуе”.
Той е разработил магазинна система за фирмите “Суоч”, “Фила”, “Мисони”, “Дънкин Донътс”, “Франкороссо”, “Лука Лука” и панаирни щандове за фирмите “Риело”, “Вимар”, “Рапсел” и “Дзукети”.
                                                               Вази за цветя  »
 
Дизайнерското му творчество обхваща предмети от висока класа, като часовници и съдове за “Алеси”, часовници за “Булгари” и “Тифани”, както и хиляди потребителски продукти като чаши за “Кампари”, фирмени кафейни чаши за “Или”  и “Лаваца”. Осветителни системи за АЕГ, “Цумтобел”, “Флос” и “Леукос”, санитарни уреди за баня за “Керамаг”, “Подзи Джинори” и “Рапсел”, слънчеви очила за “Силует”, офисстолове за “Мартин Щол” и “Юнайтед офис”, прибори и съдове за WMF, порцелан за “Розентал”, мебели за “Картел”, тапицирани мебели за “Витман” и “Росси ди Албидзате”, яхти за “Дехлер”, килими за “Форверк” и иновативни системи смесителни батерии за “Дзукети”.
В областта на комуникацията ателието предлага оформление на фирмен облик за “Стиле Лаваца”, “Гитал-Гилдемайстер Итали”, “Голдпфайл”, “Синтек”, BNL, разработки за опаковъчен дизайн за “Или”, “Лаваца”, “Кампари”, уебдизайн за “Рапсел”, “Рубнек”, “Синтек” и BNL, каталози за “Дзукети” и “Рапсел”.
Матео Тюн е бил също художествен директор на фирмата “Нахтман”, а в периода 1990-1993 г. на “Суоч”.
Биографията на Матео Тюн и снимки на негови творби са предоставени специално на списание ДМТ от “Матео Тюн партнерс”

« Магазин на модния дизайнер Мисони, 2000 г.


Във връзка с петдесетата годишнина на видния дизайнер от “втората генерация” модерни архитекти Матео Тюн публикуваме част от интервюто му, дадено за италианска медия RAI

Към кой стил от дизайна бихте причислили творчеството си?
Върху тази маса има три предмета, твърде различни един от друг: лампата е типичен продукт на “добрия дизайн”, или на онази негова формула, която всички италиански дизайнери познаваме  много добре от края на 70-те години, която казва: правете красиви форми, синоним на предприятието, което ги произвежда (разбира се, такова, което има повече история в дизайна, построило успеха си върху добрия дизайн). Малката чашка, обратно, е като часовниците “Суоч”. Днес носих един от моите първи часовници “Суоч”, който направих през 1987/1988 година, който се нарича “Мадам Помпадур”. Това е кичозен предмет, към който съм много привързан. Каква е разликата между един часовник “Суоч” и чашка “Или”? Разлика не съществува, доколкото формулата да има архетип (една много проста форма, върху която може да се разказват различни истории, да се облекат различни дрехи) и формулата на облеклото са темите и от много години ме очароват. И аз си създадох метод за проектиране, който нарекох “суочизация”. Такъв е случаят и с чашките за кафе “Или”. Другият предмет е една неупотребявана кафеварка. Тази кафеварка принадлежи на един проектен метод, който ми е твърде близък. Бих казал, че е съответен на моя собствен метод за съществуване. Това е “no design”, или отказването от персоналната форма, от езика, който изменя на смисъла на един архетип. Това е случаят с червената чашка “Лаваца” – възстанових я полека-лека и я сложих в един котел за леене на алуминий. Оттам се появи предмет, който, вярвам, възвърна малко от популярността, която познаваме от света на “Лаваца” от 60-те години и италианското кино.

Можете ли да сравните вашата генерация с тази на предишните проектанти? Накратко, още ли се смятате за млад дизайнер?
Господи, след три години непременно ще се пенсионирам, защото се чувствам изстискан от един ритъм, който от двадесет години ме разкарва от единия на другия край на света. Дори това вече ме отличава от онази страхотна раса (отпреди 80-те години), която беше биологически по-висша от моята, живяла по-здравословно, творила с по-интелигентен ритъм, с един по-контролиран проектантски метод от моя. Следователно въпреки моята воля трябва да кажа, че що се отнася до нашата генерация “на младите”, не можем да бъдем сравнявани с тази страхотна, изненадваща генерация, която наистина написа историята на италианския дизайн.

« Стол от серията "Четирите сезона"
    за фирма " Тонет", 1989 г.

Според вас има ли нови “млади”?
Има нови млади, но не вярвам, че са търсени в така наречената професионална категория дизайнери, а са търсени в така наречения “холистичен подход”, т. е.  акцентиращ връху  органичното или функционалното отношение между частите на цялото. Това е термин, който е трудно да се преведе на италиански, или “пиратите на занаята”: момчета по на 20-25 години, които никога не са учили дизайн, но с една нова сила и нова концепция, доста по-жизнена, която комбинира хард и софтуер, ноу-хау и напълно ново естетическо отношение, различно от моето поколение. Имам голямо доверие в генерацията от дизайнери, които нямат нищо общо с дизайна.

Чайник от полирана неръждаема стомана "Серия    Кинг" за фирма  WMF, 1989 г.                                                                               »

ЗАНАЯТЪТ
Съществува ли професията дизайнер?
Не, не вярвам. Това е един фалшив термин, роден от проблемите на масовото производство на промишлените стоки. И сега, когато навлизаме в един по-спокоен период, при който софтуерът позволява да се ускорят някои процеси, вярвам, че дизайнът ще бъде изместен от един подход, който вероятно може да бъде обхванат от архитектите.

Години наред освен като дизайнер, работите и като занаятчия, който произвежда предмети в малки серии. Как успявате да съчетаете тези два аспекта на творчеството си?
За съжаление вече не успявам. Роден съм в семейство на керамици. Баща ми притежава фабрика за порцелан и керамика и от дете си правех играчки от керамика и глина. Когато бях на около 30 години, успях да направя много неща, в това число и предмети за “Мемфис”. За жалост вече не успявам да съчетавам двете дейности.

НОВИТЕ МАТЕРИАЛИ
В последно време навлязаха в употреба много нови материали. В същото време обаче вие сте започнали изработването на предмети от картон. Как обяснявате този свой избор?
Пак се връщаме към философията “no design”, т. е. да се сдобия с изразните средства за ново изпълнение. В този случай мебелите от картон са предмети, които имат ограничена дълготрайност, но отлично съотношение цена - функция.

“МЕМФИС”
Можете ли да опишете своята среща с Еторе Сотсас и после опита си от “Мемфис”?
Професионалният и човешкият опит със Сотсас и впоследствие “Мемфис” се превърнаха в един от решаващите моменти в живота ми, заедно с този на летенето. Обичам все още летенето. Толкова, колкото и прекрасния спомен за тази умствена гимнастика и формалното упражнение, което представляваше периодът Сотсас и “Мемфис”, или периодът от 1980 до 1984 година. След това реших да започна нов период от живота си. И съм много щастлив от това радикално решение.

Според вас защо приключи явлението “Мемфис”?
Явлението “Мемфис” бе предвидено да приключи за две години. Самият Сотсас пожела това събитие да бъде интензивен и с оптимална продължителност хепънинг. Времетраенето на всеки хепънинг е съществена характеристика за самия него. Когато се опита да трае повече отколкото е предвидено, за съжаление, хепънингът от един определен момент започва да деградира.

Този период отрази ли се по някакъв начин на по-нататъшното ви творчество?
Творчеството в “Мемфис” на първоначално се отрази много негативно на контактите ми с промишлеността и с различните предприятия, за които работех. Защо негативно? Защото те мислеха, че съм художник и човек, който обича авангардните  изразни средства и формалните и естетически търсения. Вместо да работи в полза за предприятието, което в края на краищата е онова, което се изисква да се прави.


« Дръжка за врата с изчистен дизайн за фирма "Вали & Вали"

Много добре. Вие сте завършили архитектура и следователно сте архитект, но също сте и дизайнер. Как осмисляте естетически разделението между архитектурата и дизайна? Мислите ли, че става дума всъщност за един и същ начин на проектиране? Какви са съществените различия между тези две области?
Различията са в проблематиката при правене на архитектура и правене на дизайн, заниманията в малък мащаб (от лъжицата) и голям (този на града), както е казал Ернесто Натан Роджърс в годината на моето раждане. През 1952 г. той поддържа осъществимостта на хипотезата “от лъжицата до града”. Това е една алтернатива, с която се преборих. Всеки ден се трудя зверски, за да успея да ги съвместя (разбира се, сега вече не в едно и също ателие, защото става дума за различни формули и различни личности, които се ръководят по различен начин). При последните ми проекти – един гранд-хотел в Берлин и един друг хотел в Хамбург се занимавам както с архитектурата, така и с интериора. Опитах се да последвам съветите на Ернесто Роджърс в едно приключение, което днес не мога да кажа дали ще даде позитивни или негативни резултати.

НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Как се промени работата ви с появата на компютрите и новите технологии в проектирането?
Разбира се, проблемът с компютъра е комплексен. Днес с двадесет сътрудници успявам да свърша толкова работа, за колкото преди три години биха ми трябвали около 60 души. Следователно, от една страна, успях да ускоря работата. Разбира се, това ускорение съдържа някои проектантски грешки и да го кажем направо, известна повърхностност по отношение на детайла и по отношение на примера, който Кастилиони дава: Нищо не е по-ценно ръката, ръчната работа, пергела, омазания паус с молив. Следователно не мога да ви дам отговор. Със сигурност вече всички сме жертви на софтуера, който става все по-развит и по-бърз, но в същото време си давам сметка, че губим много неща.

ТЕЛЕРАБОТАТА
Как виждате бъдещето на проектирането в Италия и Европа? Как се променят домът и офисът с появата на телеработата?
Проектирам столове за офиси, но само за немски и американски производители и почти всекидневно се занимавам с такава проблематика. Преди всичко в САЩ телеработата се е превърнала в реалност до такава степен, че се наложи да проектираме и стол за телеработа. Социалният, естетическият проблем, свързан с това ново явление – ще го нарека депауперизация* на човешките отношения – се наблюдава навсякъде в Европа и преди всичко в Италия живеем в този момент в една твърде различна реалност. За съжаление, няма такова италианско предприятие за производство на офисмебели, което има достатъчен капацитет, за да посрещне технологически инвестиции, предназначени за едно добро изделие за тази нова категория труд.

Мислите ли, че също така ще се променят и интериорните пространства, а именно жилищата няма да бъдат само жилища, и офисите няма да бъдат само офиси?
Ние вече живеем в хибридна ситуация, при която личното става публично, а публичното става частно. Вярвам, че генерацията на двадесетгодишните, която идва сега, ще ни донесе много положителни изненади. Вярвам силно, че тази генерация вече няма да се занимава с design buy, а ще търси ясни функционални отговори, свързани със структурата на цените. Сега това го преживяваме в модата, където има обрат по отношение на ценностите, и пазарите на миналото, които бързо започнаха да изчезват в полза на новата действителност.

СЪВЕТЪТ
Какво бихте посъветвали един млад човек, който желае да следва творчески път, подобен на вашия?
Вярвам, че моят творчески път е свързан с много житейски случаи, които са неуправляеми. Ако някой наистина желае да се изправи пред проблема да придава форма на предметите, бих му казал преди всичко да избягва всякакви школи, където се симулира преподаване на този занаят. Аз самият преподавах 15 години дизайн във виенския университет и от тези години излязох с абсолютната убеденост, че такива учебни заведения трябва да се избягват. Най-малкото искам моите синове да си спестят губенето на време в изживени структури, където системата на образованието и самите обучавани са извън настоящето.

ШКОЛАТА
Мислите ли, че школите ще бъдат винаги закъснели по отношение на реалното време?
Съществува, разбира се, различие между първия период, да кажем, първите 18 години от образованието, където вярвам, че формулата на класическия лицей е проверена и може да съответства на изискванията на ХХІ век. Следователно съм достатъчно склонен да мисля, че в Европа можем да я прилагаме до зрелостта на учениците. Това, което следва, университетските структури, бих ги спрял всичките. Евентуално бих направил изключение за медицината и правото. Другите факултети имат такова изоставане по отношение на съдържанието на образованието спрямо САЩ, че искрено съветвам петнадесетгодишните кандидат-студенти при първа възможност да си потърсят финансиране на образование в САЩ.

GENIUS-LOCI – ДУХ ПОКРОВИТЕЛ
Искам да свържа тук разговора с онова, за което говорихме преди малко. Според вас има ли преоценка на традиционното занаятчийство на един свят, който е позабравен?
Вярвам, че благодарение на еволюцията на софтуера, дори и в Европа тази представа би могла да се промени. Днес преминаваме през едно ново завръщане на истинските занаяти и старите майстори, които предлагат предмети с непреходна стойност. Имам чувството, че бъдещето принадлежи все повече, от една страна, на предметите с голяма трайност, следователно предметите, които няма как да не произлизат от ръката на добър занаятчия, а от друга страна – хайтек продуктите, които са резултат от напредналата роботизация.

ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ
Чувствате ли  се близо до края на хилядолетието?
Никога не съм поставял проблема за края на хилядолетието. В качеството си на архитект и дизайнер работя над строежи и дизайнерски проекти, които ще бъдат внедрени през 2005 г. и следователно си поставям в краен случай проблема как естетически правилно да ситуирам проектите в ХХІ век. Това хилядолетие вече принадлежи на предисторията на мисълта на един архитект или проектант. Да кажем, че дизайнът е роден от механистичните изисквания за серийност и вече е отживял. Има нов синтез между малкия и големия мащаб.

« Офисстол от колекцията "Lola"  за "Мартин Шол", 1990/92 г.

Вие се качвате и слизате непрекъснато по скалата на мащабите, от най-малките до най-големите обекти. Между големите обекти има също така и къщи от готови елементи, как така?
 Къщите от готови елементи започват съществуването си с Гропиус и школата “Баухаус”. Идеята е да се осигури покрив за по-малко благосъстоятелните слоеве от обществото. Вярвам, че благодарение на развитието на новите технологии, в обработката и използването на дървесината тази тема през последните десетина години разкрива нов свят, който много ме очарова – възможността да се строят модулни къщи, отговарящи на икономическите възможности на едно семейство, на един човек или дори на групи от хора. А в интериора успях наново да използвам предмети в най-малкия мащаб, каквито са приборите за маса, чашите и чиниите. Намирам в този холистичен подход малък изход от дилемата на загиващия дизайн.

назад отпечатай изпрати запомни 1082