Роден през 1927 г., елегантният харизматичен френски дизайнер, чийто стил характеризира 50-те, 60-те и 70-те години, е отново в светлините на прожектора след петнадесет години мълчание. Днес неговите продукти на промишления дизайн са особено модерни по отношение на концепция, линия, форма, вкус. Резервиран, непредвидим, енигматичен, индивидуалистичен, самотник, перфекционист - това са само някои от думите, използвани да се опише сложната  личност на  Полен в книгата “Пиер Полен, вселената на формите”, от Ан Шапуто, изд. “Дю Мей”, 1992 г. Една несъмнена модерна фигура по отношение на  мисъл и  образност, Полен не е правил компромиси пред законите на модернизма и пред задължителната намеса на медиите. Това е породило любопитен парадокс: много от младите дизайнери, които днес изглежда  се вдъхновяват от скулптурните форми на неговите най-невероятни продукти, изобщо не са чували за него. Актуалността на Пиер Полен също се крие в разпространяването на съвременните образи, които ни напомнят за неговото творчество. През младостта си той искал да бъде скулптор като чичо си. Тогава едно счупване на дясната ръка поставя край на тези надежди. Той се насочва  към дизайна на предмети, като другия си чичо Жорж, който бил автомобилен дизайнер. В ателието  на Марсел Гаскойн той научава, че “обитаването е не просто фундаментална потребност, но и първото правило на изкуството на живота”. 
« Известният стол "Ribbon" от 1996 г.
През 1953 г., когато следвоенното възстановяване е набрало скорост, той представя първите си интериори, инспирирани от творбите на скандинавските дизайнери, на изложението “Салон дез Ар Менаже” в Париж: “Почувствах се  мобилизиран в дейност за обществена полза. Трябваше да забравим миналото и да построим бъдещето.” По-късно той проектира офисни мебели за “Тонет”, като експериментира с материалите, тогава нови за Европа: формайка, шперплат, формован полиестер, латексов пълнеж, неръждаема стомана. След като посещава фабрика за бански костюми в Северна Франция, у него възниква идеята да направи калъф за кресло, подобен на тялото на жена: това довело до първия калъф от еластичен текстил. Калъф, който скрива конструкцията – това е тема, която той разработва в следващите години както при мебелите, така и в интериорите. Прочутите “облечени тавани” – тавани, покрити с нагъната хартия, найлон, метал и текстил - един паметен пример е трапезарията на частната резиденция на Жорж Помпиду в Елисейския дворец.
« Столът-език, 1067 г., символ на 60-те години
Неговите модели са Еймз, Шарлот Периан, Флорънс Нол. С холандската фирма “Артифор” от Маастрихт и резултатите от изследванията, които му били предоставени, Полен изразява напълно своята творческа сила. Разработва серия мебели за седене с рамка от пресована дървесина, пеногума на Пирели, и еластични калъфи от жарсе. Създава стол 560 - истински архетип от 60-те години. Появява се стол с изцяло покрита конструкция номер 598, при който седалката и облегалка, се крепят заедно само от един алуминиев лист. Скулптурният модел 577, крива линия, прокарана в пространството, е безкрайно въздушен и лек. Креслото 582 от 1964 г., прекръстено от американците на “Столът панделка”, вероятно е най- абстрактният му модел, в който душата на дизайнера се обединява с тази на скулптора. Разработен като “форма за седене”, столът панделка е проста ивица, която образува обръч в пространството, подпрян на метална конструкция. За фирма “Мобилие ентернасионал” през 1968 г. той проектира “Деклив”, сегментирани като прешлени елементи за седене и свободно разполагане. За екстериора той измисля този тип мебели от мек полиуретан. Темата на безкрайната седалка, направена от  промишлено изработени компоненти, очарова Полен. Той проектира серия от продукти на този принцип.  
През 1975 г. за хотела “Нико” в Париж той шокира японските си клиенти, като създава яркочервено лентообразно канапе, което се извива безкрайно в огромното фоайе. От 1968 до 1972 г. той работи върху проект за обзавеждането на крилото Денон в Лувъра, което все още се ползва. С Жорж Помпиду създава мебели за президентската резиденция през 1972, по-късно разглобени от Жискар д’Естен. Полен прави важен пробив в своята кариера: от промишлени изделия той преминава към единични творби. Агенцията “Мобилие насионал”, която отговаря за поддържането на държавния апартамент, се превръща в истинско изследователско ателие за творчество при Помпиду. Тук Пиер Полен може да експериментира с техническа виртуозност на миналото, като  създава много специални уникати, като масата за Отел дьо Вил, където  Ширак, тогава кмет на Париж, посреща важни гости, или обзавеждането на офиса на президента Митеран. За последното изложение “Салоне дел мобиле” в Милано, Артифор лансира колекция от изделия на Полен от 60-те и 70-те години без каквато и да било промяна - истински каталог на продукти с дата 2002 г. С италианската фирма “Маджис” този дизайнер, който никога не престава да ни удивлява, работи върху голяма колекция от мебели, които ще бъдат готови в следващите две години.

ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА ПИЕР ПОЛЕН

Андреа Бранци
Случаят на широко разпространените “свободни интерпретации” на изделията на Пиер Полен е особено интересен. Тук не става въпрос само да се предизвика институционална защита срещу копиране на съществуващите модели, а да се отбележи наличието на един естествен процес в света на обзавеждането, когато той навлиза в новия век през нещо като репродуциране на някои стилистични ядра, родени в годините между 1960 и 1970.
Феноменът revival (възраждане) беше постоянен през XX век и бе характерен за зрелите пазари, повлияни от движенията в медиите. В този случай обаче съществуват някои специфични аспекти. Първият интересен фактор е самият Пиер Полен, който  е перфектният интерпретатор на онзи генетичен хибрид, който представлява френският дизайн: от една страна - близостта до парижката мода и чисто пластичните търсения, от друга – голямата готовност за интерпретация на авангардните технологии, леки и еластични, които доведоха до аеродинамичните форми.
През годините, когато модерното формоизграждане проповядваше морално различие между структура и суперструктура, рационализъм и естетика, Пиер Полен проектираше мононуклеарни продукти, абстрактни форми с голям и съблазнителен чар, където всички компоненти бяха споени в нещо като плаващ планктон. Благородният Полен видя нещата правилно и беше първият, който си представи, че глобализацията на света на обзавеждането няма да бъде базирана на технологичния функционализъм, а върху чисто естетическото удоволствие, хедонистическото създаване на триизмерни икони. Той си представяше продукция, която би оперирала посредством конструирането на семиосфера вместо истинска среда, обзавеждайки първо пространствата на въображението, а после обитаемите живи пространства.
  
Трапезарията на президентската резиденция
В миналото хората може презрително да са причислявали Пиер Полен към гетото на стилистите, т. е. дизайнерите, способни да си представят бъдещето като просто стилизирано развитие на настоящето. Това гето, наблюдавано от твърдите пуристи на модернизма, якобинците на разума, които в отдалеченото от днес минало механично си представяха индустриалното развитие изцяло базирано на машините, логиката и реда, случващо се в състояние на абстрахиране (кой знае как?) от съществуването на търговията, пазарите, конкуренцията. Комичен свят, където производството ще се случва със или без консумация…
В началото на XXI век обаче изглежда, че предсказанието на Пиер Полен е станало нещо като отворен сценарий, в който редица дизайнери и бизнесмени се придвижват с различни степени на ангажираност, които разпознават знаците на новия модернизъм в неговите флуидни знаци, в съществуването на еластично, реверсивно, хитроумно, но непълно бъдеще, което се материализира  в света на микросистемите, на стоката, на серийно произведените стоки, на компонентите на околната среда, вътре в градовете ни, освободени от проекти и постоянно изоставяни, реконструирани, функционално предефинирани посредством вселената на предметите. С други думи, дизайн, който оперира в ерата на кризата на макропроектите и репродуцира изчезналите сценарии на бъдещето. Нещо като естетическа революция, проведена от канапетата при отсъствието на мегаструктурните революции.
Въпросът за копията с всичките противоречия, които ги заобикалят, се появява днес под различна форма, понеже голяма част от дизайна се превърна в история още преди смъртта на създателите си. Някои знаци, някои типологии и форми се превърнаха в живо наследство, в думи на съвременния език, от които да черпим за новата продукция, която вече е била абсорбирана от обществото и приета, макар и подсъзнателно, от пазара. Истинският проблем днес, изглежда,  е: “как да си представим нещо ново, което не е ново, да подменим старото, което не е старо”. Така възражданията стават деликатни операции, защото те водят до реконструкции на околната среда, истински творби на фикцията, където се е разположило настояще, което намеква за възможно бъдеще, възстановяващо миналото. Полученото равенство е равно на нула, но по този начин пазарът има пространство да се движи, а гамата от стоки може да се произведе, за да замести съществуващата гама, без всъщност да я промени. Дори нашето общество  с неговото постоянно преследване на еволюционни сценарии и лингвистични иновации е открило нуждата да се повтори, да копира собствените си икони, да демонстрира голяма предпазливост (може би оправдан страх) по отношение на бъдещето, но като започва да изостава от съвремието по един очевиден начин.

назад отпечатай изпрати запомни 1378