Широ Курамата е роден в Токио през 1934 г. Завършва архитектура в токийския Технически университет, а след това – проектиране на мебели в Института по дизайн “Кuwasawa”. През 1965 г. създава свое дизайнерско студио. В началото на 80-те години работи за група “Memphis”, а след 1985 г. – за “Vitra”, “Cappellini”, “Xo” и “Kokuyo Co”. Той печели известност като архитект по интериор, проектирал обзавеждането на магазини на “Seibu”, “Esprit” и “Issey Miyake”. През 1981 г. е удостоен с японската артнаграда за дизайн. Умира през 1991 г., едва на 56 години.
Трудно е да говорим за Широ Курамата като за  мъртвец, на когото трябва да отдаваме почит. Той никога няма да бъде заличен от съзнанието на човечеството. Създаденото от него се обозначава като дизайн, но това определение не е съвсем точно. Творчеството му има много допирни точки с изкуството и с художествените занаяти, но не се покрива напълно с никое от тези понятия. Едно нещо обаче доминира през всички етапи на неговото развитие – красотата. В днешно време тази дума се споменава много предпазливо.
« Мис Бланш - 1988 г.                      
Акрилно стъкло, хартиени рози и
крака от оцветена алуминиева тръба
Но по отношение на Широ Курамата употребата ú е съвсем на място. Красота откриваме в материалите, във формите, в пропорциите и в детайлите, но извън всичко това – в идеите и в техния начин на представяне. Тази красота е поетична, тя деликатно влиза в контакт с наблюдателя, понася го неусетно и го кара да остане за дълго да се рее в пространството – по подобие на много от предметите, създадени от Курамата, които изглеждат безтегловни. Той самият често е казвал, че силата на тежестта е основният му проблем… Всичко останало – техниката, прецизността на изпълнението, сигурността на боравенето с обемите и повърхнините, е подчинено на красотата или присъства само заради нея.
«  Проект на мебел с неправилна форма - 1970 г.
    Слоеста дървесина, мат-лак
Курамата е започнал професионалния си път като архитект по интериор. По време на тридесетгодишната си творческа дейност той проектира голям брой единични мебели. В неговите работи могат да се открият господстващите в момента модни тенденции. Първоначално в тях се подчертава функционалността, след това се набляга на остроумието и хумора на постмодернизма, за да се стигне до уравновесения минимализъм с акценти от плакатна образност. Въпреки тези влияния почеркът на твореца си остава винаги един и същ. Той е обусловен до голяма степен от присъщото на японците светоусещане, но не се ограничава в него. Курамата винаги е бил ориентиран към глобалните общочовешки ценности.  

« Колко високо е Луната - 1986 г.
Никелирана хромирана метална мрежа                            
Съществените теми в творчеството му изплуват отново и отново. Те са: отхвърляне на ограниченията, откъсване от материалното. Боравенето с прозрачни материали – акрилно стъкло, метална мрежа – дава впечатляващи резултати.
“Мебелите за магазини”, които едновременно отварят и запълват пространството, предметите, които използват светлината, за да променят формата си чрез блестящи елементи по кантовете, отхвърлянето на всичко компактно, намират израз в “безтегловното състояние” на произведенията на Курамата. 
« Началото на началата -
в памет на Йозеф Хофман - 1985 г.                                                                        Необичайният избор на материали и смелите пропорции на тези художествени произведения свидетелстват за неговия изключителен усет към простор и лекота, към обем и маса и не на последно място – за идеята му да елиминира последната.
Столът “Мис Бланш” е най-яркото превъплъщение на стремежа на твореца да преодолее земното притегляне. Той е кръстен на главната героиня от пиесата на Тенеси Уилямс “Трамвай желание”. Носещите се във въздуха рози от червена хартия, уловени в прозрачно акрилно стъкло, са затрогваща неоромантична картина за преходността на земната любов. 
«  Кресло от прозрачно стъкло 
Мимолетното очарование тук сякаш е хванато и съхранено в ефирен саркофаг.
Обектите, създадени от Курамата, говорят на собствен език, чрез който изразяват своето състояние и цел на съществуване. Така е и при последната му творба – “Лапута”. Тя представлява извънредно дълго легло, в което се побират двама души, но лежащи един зад друг, а не един до друг. То напомня за приказния град от “Приключенията на Гъливер”. Тук прозрачността и плакатната образност излизат извън пределите на опита и познанието, а силният емоционален заряд е наситен с меланхолия.
« Лапута - 1991 г.
Алуминий с цветно лаково покритие, коприна
Широ Курамата почива през 1991 г., едва на 56 години. Много от неговите работи са признати за култови произведения на дизайна. Те са добили такава емблематична стойност, че понякога се забравя кой е техният създател. Може би точно сега е уместно да си припомним за тях. Защото неочаквано се появяват неща, които като че ли са създадени от него или са пропити от това, което Курамата разбираше най-добре и на което бе посветил цялото си същество – красотата.

назад отпечатай изпрати запомни 982